Читать «Пир за врани» онлайн - страница 456

И все пак мисълта за тръгването я плашеше почти колкото плашеше Робърт. Баща й казваше, че нищо срамно няма в това да изпитваш страх, срамно е само когато показваш страх.

— Всички хора живеят в страх — така казваше.

Алайн не беше сигурна, че го вярва. Нищо не плашеше Петир Белиш. „Казва го само за да ме направи храбра.“ Долу, където възможността да я разкрият бе по-голяма, щеше да й е нужна храброст. Приятелите на Петир в кралския двор го бяха известили, че кралицата е пратила хора да издирват Дяволчето и Санса Старк. „Ще ми струва главата, ако ме открият — напомни си тя, докато слизаше по заледените каменни стъпала. — Трябва непрекъснато да бъда Алайн, и външно, и отвътре.“

Лотор Брун беше в помещението с рудана и помагаше на тъмничаря Морд и двама слуги да натоварят сандъците с дрехи и другия багаж в шестте огромни дъбови бурета, всяко достатъчно да побере трима души. Верижните макари бяха най-лесният начин да се стигне до междинния замък Небе, на шестстотин стъпки под тях; иначе човек трябваше да се спусне през естествения каменен комин от долната килия. „Или да тръгне като Марилион и лейди Лиза преди него.“

— Момчето стана ли? — попита сир Лотор.

— Къпят го. До час ще е готов.

— Дано. Мия няма да чака до следобед. — Помещението с рудана не беше затоплено и дъхът му излизаше на пара с всяка дума.

— Ще чака — отвърна Алайн. — Трябва да чака.

— Не бъдете сигурна, милейди. Тя си е наполовина муле. Мисля, че по-скоро ще ни остави да измрем от глад, отколкото да подложи животните си на риск.

Усмихна се, като го каза. „Винаги се усмихва, щом заговори за Мия Камък.“ Мия беше много по-млада от сир Лотор, но когато баща й уреждаше брака между лорд Корбрей и неговата щерка на търговец, й каза, че младите момичета винаги са най-щастливи с по-стари мъже.

— Невинността, съчетана с опит, дава съвършен брак — така й каза.

Алайн се зачуди как ли приема Мия сир Лотор. Със смачкания му нос, четвъртитата челюст и рошавата посивяла коса Брун не можеше да се нарече хубав, но не беше и грозен. „Простовато и честно лице.“ Макар да се беше издигнал до рицар, потеклото му беше много ниско. Една вечер й бе споделил, че е родственик на Брун от Кафява падина, стара рицарска фамилия от нос Краклоу.

— Отидох при тях, след като баща ми умря — беше й признал, — но те ми се изсмяха и казаха, че не съм от тяхната кръв.

Не искаше да говори какво бе станало след това, освен че се беше научил на бойни умения по трудния начин. Беше трезвен и кротък мъж, но силен. „И според Петир е верен. Вярва му повече, отколкото на всеки друг.“ Брун щеше да е добра партия за незаконородено момиче като Мия. „Можеше да е по-друго, ако баща й я бе признал, но така и не го е направил. А според Мади не е и девица.“

Морд изплющя с камшика и първите два вола се затътриха в кръг да въртят макарата. Веригата започна да се развива, задрънча по камъните в дългия си път надолу към Небе. „Горките волове“, помисли Алайн. Морд щеше да им среже гърлата и да ги насече, преди да тръгне, и да ги остави на соколите. Останеше ли нещо, щом отвореха отново Орлово гнездо, щеше да се опече за пролетния пир, стига да не се е развалило. Добър запас замръзнало на кокал месо предричаше изобилно лято, както твърдеше старата Гретчел.