Читать «Пир за врани» онлайн - страница 449

— Твоите права?

— Дорн.

— Дорн ще го имаш, след като умра. Толкова ли си нетърпелива да се отървеш от мен?

— Би трябвало да ти отвърна със същия въпрос, татко. Години наред вече се опитваш да се отървеш от мен.

— Не е вярно.

— Нима? Да попитаме ли брат ми?

— Тристейн?

— Куентин.

— Какво по-точно?

— Къде е той?

— С войската на лорд Ирънууд в Костения път.

— Лъжеш добре, татко, ще ти го призная. Дори не примигна. Куентин е заминал за Лис.

— Откъде си останала с това впечатление?

— Един приятел ми каза. — И тя можеше да си има тайни.

— Приятелят ти е излъгал. Имаш думата ми, брат ти не е заминал за Лис. Заклевам се в слънцето и копието и в Седмината.

Ариан не можеше да я излъжат така лесно.

— Значи е Мир? Или Тирош? Знам, че е някъде отвъд Тясното море, събира наемници, за да ми отнеме рожденото право.

Лицето на баща й помръкна.

— Недоверието не ти прави чест, Ариан. Куентин трябваше да е този, който да заговорничи срещу мен. Изпратих го далече още като дете, твърде малък, за да разбира нуждите на Дорн. Андърс Ирънууд беше за него повече баща, отколкото бях аз, но брат ти все пак си остана предан и послушен.

— Защо не? Ти винаги си бил по-предразположен към него. Прилича на теб, мисли като теб и си решен да му дадеш Дорн, не си прави труда да го отричаш. Прочетох писмото ти. — Думите още горяха като пламък в паметта й. — „Един ден ще седиш на моето място и ще управляваш цял Дорн“, това му написа. Кажи ми, татко, кога реши да ме лишиш от наследството? В деня, в който се роди Куентин, или в деня, в който се родих аз? Какво направих, за да ме намразиш толкова? — Ядоса се, усетила бликналите в очите й сълзи.

— Никога не съм те мразил. — Гласът на принц Доран бе изтънял и изпълнен със скръб. — Ариан, не разбираш.

— Отричаш ли, че си писал тези думи?

— Не. Беше когато Куентин замина в Ирънууд. Наистина смятах той да ме наследи, да. За тебе имах други планове.

— О, да. И то какви планове. Джилс Росби. Слепият Бен Бийсбъри. Грандисон Сивата брада. Те бяха плановете ти.

Не му остави възможност да отвърне.

— Зная, че дългът ми е да осигуря наследник за Дорн, никога не съм забравяла това. Щях да се венчая, но партиите, които ми водеше, бяха чисто оскърбление. С всеки един ти плюеше на мен. Ако изобщо бе изпитвал някаква обич към мен, защо ще ме предлагаш на Уолдър Фрей?

— Защото знаех, че ще го отхвърлиш. Трябваше да ме видят, че се опитвам да ти намеря съпруг, след като достигна определена възраст, иначе щеше да породи подозрения, но не смеех да ти доведа никой, когото би могла да приемеш. Ти беше обещана, Ариан.

„Обещана?“ Ариан го зяпна невярващо.

— Какво ми казваш? Поредната лъжа ли е това? Никога не си казвал…

— Договорът беше сключен тайно. Смятах да ти го кажа, когато пораснеш достатъчно… като навършиш пълнолетие, но…

— Аз съм на двадесет и три, от седем години пораснала жена.

— Знам. Ако те държах толкова дълго в неведение, то беше за да те опазя. Ариан, твоят характер… за теб една тайна беше само хубава приказка, която да изшепнеш на Гарин или Тиен нощем в леглото. Гарин клюкарства, както са способни само сираците, а Тиен нищо не крие от Обара и лейди Ним. А ако те научеха… Обара е твърде пристрастена към виното, а Ним е твърде близка с близнаците Фаулър. А на кого можеха да го доверят близнаците Фаулър? Не можех да поема риска!