Читать «Пир за врани» онлайн - страница 435

Събуди се разтреперана в прегръдката на Таена.

— Лош сън. Крещях ли? Съжалявам.

— Сънищата се разпадат на прах на дневната светлина. Пак ли беше джуджето? Защо толкова те плаши този глупав дребосък?

— Той ще ме убие. Беше ми предречено, когато бях на десет. Исках да узная за кого ще се омъжа, но тя каза…

— Тя ли?

— Майги. — Думите се заизливаха от устата й. Още чуваше настояването на Мелара Хедърспун, че ако не проговорят пред никого за предсказаното, то няма да се сбъдне. „Само че в кладенеца не беше толкова мълчалива. Викаше и пищеше“. — Тирион е валонкар. Тази дума използвате ли я в Мир? На висш валириански е и означава „малък брат“.

Таена я погали по ръката.

— Била е някоя злобна жена, стара, болна и грозна. Ти си била млада и красива, изпълнена с живот и с гордост. Каза, че е живяла в Ланиспорт, тъй че трябва да е знаела за джуджето и как е убил лейди майка ви. Не е посмяла да те удари заради това, което си била, затова е решила да те нарани със змийския си език.

„Възможно ли е?“ Искаше й се да го повярва.

— Но Мелара умря точно както тя предсказа. Не се омъжих за принц Регар. А Джофри… джуджето уби сина ми пред очите ми.

— Един син — отвърна лейди Мериуедър. — Но имаш друг, сладък и силен, и той няма да пострада.

— Никога, докато съм жива. — Това, че го каза, й помогна да го повярва.

„Сънищата се разпадат на прах на дневната светлина“. Утринното слънце грееше през мъглива облачна пелена. Церсей се измъкна от завивките.

— Тази сутрин ще закуся с краля. Искам да видя сина си. — „Всичко, което правя, го правя за него“.

Томен й помогна да се съвземе. Не помнеше някога да й е бил толкова скъп като тази сутрин, докато бърбореше за котенцата си и топеше в меда залъци топъл хляб.

— Сир Нокътчо хвана мишка — каза й. — Но лейди Мустачки му я открадна.

„Аз никога не съм била толкова сладка и невинна — помисли Церсей. — Как изобщо може да се надява да управлява в това жестоко кралство?“ Майката у нея искаше само да го защити. Кралицата у нея знаеше, че трябва да стане по-твърд, иначе Железният трон ще го изяде.

— Сир Нокътчо трябва да се научи да защитава правата си. В този свят слабите винаги са жертви на силните.

Кралят го премисли, докато облизваше меда от пръстите си.

— Като се върне сир Лорас, ще се науча да се бия с пика, с меч и боздуган, също като него.

— Ще се научиш да се биеш — увери го Церсей, — но не от сир Лорас. Той няма да се върне, Томен.

— Марджери каза, че ще се върне. Ние се молим за него. Молим Майката за милост и Воина да му даде сила. Елинор казва, че това е най-трудната битка за сир Лорас.

Тя приглади косата му — меките златни къдрици, които толкова напомняха за Джайм.

— С жена си и братовчедките й ли ще прекараш следобеда?

— Днес не. Тя трябва да пости и да се очисти, така каза.

„Пост и очищение… о, за Деня на Девицата!“ Години бяха изтекли, откакто Церсей бе задължена да съблюдава точно този свят ден. „Трижди вдовица, но още иска да ни накара да повярваме, че е девица“. Скромна и в бяло, малката кралица щеше да отведе кокошките си в Септата на Белор, за да запалят високите бели свещи в нозете на Девата и да навесят гирлянди от пергамент на свещената й шия. „Някои от кокошките й поне“. В Деня на Девата вдовици, майки и курви не ги пускаха в септите, както и мъжете, за да не осквернят свещените химни на невинността. Само девствени момичета можеха да…