Читать «Пир за врани» онлайн - страница 433

— Благоволение? — Кибърн се изкиска. — Така ли му викат вече жените? Боя се, че си намерил твърде много, приятелю… и си объркал кралицата. Истинската стои пред теб.

„Да!“ Церсей обвиняваше Марджери Тирел за това. Ако не беше тя, Уат можеше да си живее дълъг и плодоносен живот, да си пее песничките и да спи с малки свинарки и дъщери на орачи. „Нейните коварства ми го наложиха. Просмукана е с измяна“.

До заранта високите сини ботуши на певеца бяха пълни с кръв и той им беше разказал как Марджери често се галела, докато гледала как братовчедките й го задоволяват с уста. В други дни й пеел, докато засищала похотта си с други любовници.

— Кои бяха те? — настоя кралицата, а нещастникът Уат изреди сир Талад Високия, Ламберт Търнбъри, Джалабхар Ксхо, близнаците Редвин, Озни Черно Котле, Хю Клифтън и Рицаря на цветята.

Това не й хареса. Не смееше да посрами името на героя от Драконов камък. А и никой, който познаваше сир Лорас, нямаше да го повярва. Редвините също не можеше да са замесени в това. Без Арбор и флотата му кралството изобщо не можеше да се надява, че ще се отърве от този Юрон Вранско око и проклетите му железни.

— Само ни изреждаш имената на мъже, които си виждал край покоите й. Искаме истината.

— Истината. — Уат я погледна с едното синьо око, което му беше оставил Кибърн. От дупките на мястото на предните му зъби бликаше кръв. — Може да съм… запомнил погрешно.

— Хорас и Хобър не участваха в това, нали?

— Да — призна той. — Те не.

— Колкото до сир Лорас, убедена съм, че Марджери се е стараела да скрие от брат си какво върши.

— Да. Сега си спомних. Веднъж трябваше да се скрия под леглото й, когато сир Лорас дойде да я види. „Не трябва да разбере“, така каза.

— Предпочитам тази песен пред другата. — Да се оставят големите лордове извън това беше най-добре. Виж, другите… Сир Талад беше безимотен рицар, Джалабхар Ксхо — изгнаник и просяк, Клифтън — просто един от гвардейците на малката кралица. „А Озни е ягодката, която прави сладкиша“. — Зная, че се чувстваш по-добре, след като ни каза истината. Ще гледаш да си го спомниш, когато Марджери бъде изправена на съд. Ако започнеш отново да лъжеш…

— Няма. Ще кажа истината. А после…

— … ще ти се позволи да облечеш черното. Имаш думата ми за това. — Церсей се обърна към Кибърн. — Погрижете се раните му да се почистят и превържат и му дайте от млякото на мака за болката.

— Ваше величество е много милостива. — Кибърн пусна бръснача във ведро с оцет. — Марджери може да се чуди къде е отишъл певецът й.

— Певците идват и си отиват, скандално са прочути с това. Изкачването по тъмното стълбище от черните килии я остави без дъх. „Трябва да си почина“. Изтръгването на истината бе уморителна работа и тя се боеше от това, което щеше да последва. „Трябва да съм силна. Това, което трябва да направя, го правя заради Томен и кралството“. Жалко, че Маги Жабата беше умряла. „Пикая на пророчеството ти, старице. Малката кралица може да е по-млада от мен, но никога не е била по-красива, а скоро ще е мъртва“.