Читать «Пир за врани» онлайн - страница 437

Церсей го прегърна.

— Не искам да се каже, че съм те превърнала в лъжец — прошепна дрезгаво на ухото му. — Дай ми час и ще се срещнем в спалнята ми.

— Достатъчно дълго чакахме. — Той заби пръсти в корсажа на роклята й, дръпна и коприната се разпра с толкова силно пращене, че Церсей се побоя, че половината Червена цитадела е чула. — Смъквай другото, преди да съм съдрал и него — каза й. — Короната можеш да си оставиш. Харесвам те с корона.

Принцесата в кулата

Затворничеството й беше леко.

Ариан се утешаваше с това. Защо баща й ще си прави толкова труд да й осигури удобства в плена й, ако я беше белязал за изменническа смърт? „Невъзможно е да е решил да ме убие — повтаряше си за стотен път. — Няма толкова жестокост у него. Аз съм неговата кръв и семе, наследницата му, единствената му дъщеря“. Наложеше ли се, щеше да се хвърли под колелетата на стола му, да си признае грешката и да го моли за милост. И щеше да плаче. Видеше ли сълзите по лицето й, щеше да й прости.

Не беше толкова сигурна дали сама щеше да си прости.

— Арео — умолявала го беше по време на дългата езда от Зелена кръв до Слънчево копие. — Изобщо не исках момичето да пострада. Трябва да ми повярваш.

Хота не отвръщаше, само сумтеше. Ариан усещаше гнева му. Тъмна звезда му се беше измъкнал, най-опасният от малката й група заговорници. Беше надпреварил всичките си преследвачи и бе изчезнал дълбоко в пустинята, с кръв по острието на меча си.

— Вие ме познавате, капитане — не спираше Ариан, докато левгите се нижеха. — Познавате ме още от малка. Винаги сте ме бранил, както бранехте лейди майка ми, когато дойдохте с нея от Велики Норвос, за да сте нейният щит в чужда земя. Имам нужда от вас. Трябва ми помощта ви. Изобщо не мислех…

— Какво сте мислели не е важно, малка принцесо — отвърна Арео Хота. — Само какво направихте. — Лицето му беше каменно. — Съжалявам. Принцът заповядва, за се подчинявам.

Ариан очакваше, че ще я заведат пред престола на баща й под купола от оловно стъкло в Кулата на слънцето. Но Хота я отведе в Кулата на копието и я предаде на Рикасо и сир Манфри Мартел, кастелана.

— Принцесо — каза Рикасо, — ще простите на слепия старец, че не може да се качи с вас. Тези крака са негодни за толкова много стъпала. Приготвена ви е стая. Сир Манфри ще ви придружи дотам, за да изчакате благоволението на принца.

— Неблаговолението на принца искаш да кажеш. Приятелите ми също ли ще бъдат затворени там? — Ариан бе отделена от Гарин, Дрей и другите, а Хота бе отказал да й съобщи какво ще направят с тях. „Това принцът го решава“ — само това можа да каже капитанът по въпроса. Сир Манфри се оказа малко по-разговорлив.

— Отведени са в Дъсчения град и ще ги закарат с кораб на Гастон Грей, докато принц Доран реши съдбата им.

Гастон Грей беше порутен стар замък, кацнал върху скала в Морето на Дорн, мрачен и страховит затвор, където пращаха най-злите престъпници, за да гният и мрат.