Читать «Пир за врани» онлайн - страница 436
Джордж Мартин
— Майко? Нещо лошо ли казах?
Церсей целуна сина си по челото.
— Каза нещо много умно, миличкото ми. Хайде, тичай да си поиграеш с котенцата си.
После повика сир Озни Черно котле. Той дойде запотен и наперен от учебния двор, а когато коленичи, я съблече с очи, както винаги.
— Станете, сир, и седнете до мен. Веднъж ми направихте доблестна услуга, но сега имам по-твърда задача за вас.
— Мда, и аз имам нещо твърдо за вас.
— Това ще трябва да почака. — Погали го леко с връхчетата на пръстите си по белезите.
— Помниш ли курвата, която ти ги остави? Ще ти я дам, щом се върнеш от Вала. Би ли ти харесало?
— Теб искам.
Това бе правилният отговор.
— Първо трябва да изповядаш измяната си. Греховете на мъжа могат да отровят душата му, ако се оставят да заберат. Знам, че ти е тежко да живееш с онова, което си сторил. Крайно време е да се отървеш от срама си.
— Срам ли? — изуми се той. — Казах на Озмунд, Марджери само дразни. Никога не ми позволява да направя повече от…
— Кавалерско е, че я защитаваш — прекъсна го Церсей, — но си прекалено добър рицар, за да продължиш да живееш с престъплението си. Не, трябва сам да идеш във Великата септа на Белор още тази нощ и да говориш с Върховния септон. Когато греховете на човек са толкова черни, само Негова върховна святост може да го освободи от мъките на ада. Кажи му как си спал с Марджери и братовчедките й.
Озни примига.
— Какво, и братовчедките ли?
— Мега и Елинор — реши тя. — Ала — не. — Тази малка подробност щеше да направи цялата история по-достоверна. — Ала е седяла и е плакала, и е молела другите да спрат прегрешението си.
— Само Мега и Елинор? Или и Марджери?
— Марджери определено. Тя е зад всичко това.
Каза му всичко, което бе намислила. Озни слушаше и на лицето му бавно се изписа разбиране. Когато свърши, й каза:
— След като й отрежеш главата, искам да си взема онази целувка, която така и не ми даде.
— Можеш да си вземеш всичките целувки, които поискаш.
— И после на Вала?
— Само за малко. Томен е милостив крал. Озни се почеса по белега на бузата.
— Обикновено, когато лъжа за някоя жена, аз съм този, който твърди, че не съм ги ебал, а те настояват, че съм. Обаче… никога досега не съм лъгал Върховен септон. Мисля, че човек отива в някой ад за това. Някой от по-лошите.
Кралицата се изуми. Последното, което очакваше от Черно котле, беше набожност.
— Отказваш да ми се подчиниш?
— Не. — Озни докосна златната й коса. — Работата е, че в най-хубавите лъжи има нещо вярно… да им придаде малко вкус, нали. А ти искаш да ида да кажа как съм ебал кралица…
За малко да го зашлеви през лицето. Почти. Но беше стигнала много далече и залогът беше висок. „Всичко, което правя, го правя за Томен“. Обърна глава, взе ръката на сир Озни в своите и целуна пръстите му. Бяха груби и корави, мазолести от меча. „Робърт имаше такива ръце“.