Читать «Пир за врани» онлайн - страница 431

— Колко жалко за лорд Джилс — най-сетне каза Церсей. — Смея да твърдя обаче, че на никого от нас няма да му липсва кашлянето му.

— Да, не мисля, че ще ни липсва.

— Ще ни е нужен нов лорд-ковчежник. Ако в Долината не бяха толкова размирни, щях да върна Петир Белиш, но… наумила съм си да опитам на поста сир Харис. Може да се справи не по-зле от Джилс, а и най-малкото няма да кашля.

— Сир Харис е Кралската ръка — напомни Таена. „Сир Харис е заложник и хилав при това“.

— Време е Томен да разполага с по-силна Ръка. Ортън вдигна очи от чашата.

— Силна. Разбира се. — Поколеба се. — Кой?

— Вие, милорд. В кръвта ви е. Дядо ви е поел мястото на баща ми като Ръка на Ерис. — Подмяната на Тивин Ланистър с Оуен Мериуедър се бе оказала все едно да подмениш жребец с магаре, разбира се, но Оуен беше свършил старец, когато Ерис го бе издигнал, мил, макар и безполезен. Внукът му беше по-млад и… „Добре де, има си силна жена“. Жалко, че Таена не можеше да служи за Ръка. Беше три пъти по-мъж от мъжа си, а и много по-забавна. Но беше и жена от Мир, тъй че Ортън трябваше да свърши работа. — Не се съмнявам, че сте по-пригоден от сир Харис. — „Съдържанието на нощното ми гърне е по-пригодно от сир Харис“. — Ще се съгласите ли да служите?

— Аз… да, разбира се. Ваше величество ми оказва голяма чест. „По-голяма, отколкото заслужаваш“.

— Служихте ми добре като юстициар, милорд. И ще продължите да го правите в тези… времена на изпитания. — Като видя, че Мериуедър е схванал мисълта й, се обърна с усмивка към певеца. — И ти също трябва да бъдеш възнаграден за всички сладки песни, които ни изсвири, докато се хранехме. Боговете са ти дали голяма дарба.

Певецът се поклони.

— Ваше величество е много мила.

— Не мила — поправи го Церсей. — Само искрена. Таена ми каза, че се наричаш Синия бард.

— Да, ваше величество.

Ботушите на певеца бяха от мека телешка кожа, бричовете — от тънка синя вълна. Ризата отгоре бе светлосиня коприна, обшита с ивици лъскав син сатен. Беше стигнал дори дотам, че да си боядиса и косата синя по тирошкия обичай. Дълга и къдрава, тя падаше по раменете му и ухаеше, все едно че я е мил в розова вода. „От сини рози несъмнено. Зъбите му поне са бели“. Бяха хубави зъби, здрави и нито един крив.

— Друго име имаш ли си?

На бузите му изби лека руменина.

— Като момче ме наричаха Уат. Добро име за орач, но неподходящо за певец.

Очите на Синия бард бяха като на Робърт. Мразеше го дори само за това.

— Лесно е да се разбере защо си фаворит на лейди Марджери.

— Нейно величество е много мила. Казва, че й доставям удоволствие.

— О, убедена съм. Може ли да видя лютнята ти?

— Както пожелае ваше величество. — Под учтивия жест се долови лека тревога, но все пак той й подаде лютнята. Никой не отказва на молба на кралицата.