Читать «Пир за врани» онлайн - страница 430

— Аз ще го направя — предложи небрежно ухилен Озмунд Черно котле. — Марджери има хубава шийка. Един добър остър меч ще я клъцне лесно.

— Би могло — каза Таена. — Само че Тирел имат армия при Бурен край и друга при Девиче езеро. Те също разполагат с остри мечове.

„Затънала съм в рози“. Тъжна работа. Мейс Тирел все още й трябваше, ако не дъщеря му. „Поне докато Станис не бъде съкрушен. Тогава никой от тях няма да ми трябва“. Но как можеше да се отърве от дъщерята, без да загуби бащата?

— Измяната си е измяна — рече тя, — но трябва да имаме доказателство, нещо по-съществено от лунен чай. Ако се докаже, че е невярна, дори собственият й лорд баща ще трябва да я осъди, иначе позорът й ще стане негов.

Черно котле задъвка края на мустака си.

— Ще трябва да ги хванем в момента на деянието.

— Как? Очите на Кибърн я следят ден и нощ. Слугите й взимат пари от мен, но ни носят само дреболии. Още никой не го е виждал този любовник. Ушите пред вратата й чуват пеене, смях, клюки, нищо от полза.

— Марджери е твърде хитра, за да се хване толкова лесно — каза лейди Мериуедър. — Жените й са като стени на замък. Спят с нея, обличат я, молят се с нея, четат с нея, шият с нея. Когато не ходи на лов със соколи или езда, играе на „влез-ми-в-замъка“ с малката Алисан Бълвър. Когато наоколо й се навъртат мъже, тя е със септата си или с братовчедките си.

— Все някога трябва да се отървава от кокошките си — настоя кралицата. Изведнъж нещо й хрумна. — Освен ако дамите й също не участват… не всички сигурно, но някои.

— Братовчедките ли? — Дори Таена се усъмни. — И трите са по-малки от малката кралица и по-невинни.

— Разпътници, облечени в девиче бяло. Това само прави греховете им още по-възмутителни. Имената им ще живеят в позор. — Изведнъж кралицата почти го вкуси. — Таена, лорд съпругът ти е мой юстициар. Двамата трябва да вечеряте с мен още днес. — Искаше да се свърши бързо, преди в мъничката глава на Марджери да се пръкне мисълта да се върне в Планински рай или да отплава за Драконов камък, за да е с ранения си брат на прага на смъртта му. — Ще наредя на готвачите да опекат глиган. И разбира се, трябва някаква музика, да помогне на храносмилането.

Таена схвана много бързо.

— Музика. Точно така.

— Иди да кажеш на лорд съпруга си и уреди за певеца — подкани я Церсей. — Сир Озмунд, вие можете да останете. Имаме да обсъдим много неща. Ще ми трябва и Кибърн.

За жалост се оказа, че в кухните нямат подръка глиган, а нямаше време да се пращат ловци. Вместо него готвачите заклаха една от свинете на замъка и им поднесоха бут с карамфил, полят с мед и сухи череши. След това имаше печени ябълки и пикантно бяло сирене. Лейди Таена се наслади на всяка хапка. Не и Ортън Мериуедър, който от супата до сиренето си остана намръщен и пребледнял. Пиеше тежко и се озърташе към певеца.