Читать «Пир за врани» онлайн - страница 429
Джордж Мартин
— Аз… се подчинявам. Майстерът дава клетва да служи…
— Великият майстер дава клетва да служи на
— Ваше величество, тя е… тя е кралицата…
— Аз съм кралицата.
— Искам да кажа… тя е жената на краля и…
— Знам коя е. Това, което искам да разбера, е защо се нуждае от
— Неразположена? — Старецът подръпна онова, което наричаше брада, снопчето тънки бели косми от отпуснатите розови гуши под брадичката си. — Н-не е неразположена, ваше величество. Клетвите ми забраняват да разкривам…
— Клетвите ти няма да помогнат много в черните килии — предупреди го Церсей. — Ще чуя истината или ще нахлузиш веригите.
Пицел се смъкна на колене.
— Моля ви… бях верен на лорд баща ви и ваш приятел по въпроса с лорд Арин. Няма да мога да преживея тъмниците, повече не…
— Защо те вика Марджери?
— Тя иска… тя…
— Кажи го!!!
Той прошепна угоднически:
— Лунен чай. Лунен чай за…
— Знам за какво е лунният чай. — „Най-сетне“. — Добре. Стегни ги тези меки колене и се опитай да си спомниш какво е да си мъж. — Пицел се опита да стане, но му отне толкова време, че й се наложи да каже на Озмунд Черно котле отново да го дръпне. — Колкото до лорд Джилс, не се съмнявам, че Бащата Свише ще го осъди справедливо. Остави ли деца?
— Не от неговата плът, но има храненик…
— Той не е от кръвта му. — Церсей махна пренебрежително. — Джилс знаеше колко ужасно се нуждаем от злато. Не се съмнявам, че ти е казал желанието си да остави всички свои земи и богатства на Томен. — Златото на Росби щеше да й помогне да понапълни хазната, а земите и замъкът на Росби можеше да се дадат на някой от нейните, като награда за вярна служба. „Лорд Води може би“. Аурейн бе започнал да намеква, че му трябва владение; лордската му титла беше празна чест без замък и земи. Церсей знаеше, че е хвърлил око на Драконов камък, обаче там се целеше твърде високо. Росби щеше да подхожда повече на потеклото и положението му.
— Лорд Джилс обичаше Негово величество с цялото си сърце — заговори Пицел, — но… повереникът му…
— … несъмнено ще разбере, щом чуе от устата ви за предсмъртната воля на лорд Джилс. Вървете и го свършете.
— С ваше позволение… — Великият майстер Пицел само дето не изхвърча от робата си в бързината да напусне.
Лейди Мериуедър затвори вратата след него и се обърна към кралицата.
— Лунен чай. Колко глупаво от нейна страна. Защо ще го прави, да поема такъв риск?
— Малката кралица има апетити, каквито Томен все още е малък да задоволи. — Това винаги беше опасността, когато пораснала жена се омъжи за дете. „Още повече вдовица. Може да твърди, че Ренли не я е пипнал, но няма да го повярвам“. Жените пиеха лунен чай само по една причина; девиците изобщо нямаха нужда от него. — Изменили са на моя син. Марджери има любовник. Това е углавна измяна, наказуема със смърт. — Дано само оная сбръчкана вещица, майката на Мейс Тирел, да доживееше достатъчно, за да види процеса. С настояванията си Томен и Марджери да се оженят лейди Олена бе дала драгоценната си роза на меча на палача. — Джайм отведе сир Илин Пейн. Предполагам, че ще трябва да намеря нов Кралско правосъдие, който да й клъцне главата.
