Читать «Пир за врани» онлайн - страница 428
Джордж Мартин
Церсей го изгледа с неприязън.
— Лорд Кибърн ме уведоми, че лорд Джилс е изкашлял последната си кашлица.
— Да, ваше величество. Направих всичко, за да облекча кончината му.
— Така ли? — Кралицата се обърна към лейди Мериуедър. — Казах, че искам Росби жив, нали?
— Да, ваше величество.
— Сир Озмунд, вашият спомен за този разговор какъв е?
— Заповядахте на Великия майстер Пицел да го спаси, ваше величество. Всички чухме.
Устата на Пицел се отвори и затвори.
— Ваше величество не може да не знае, че направих всичко, което беше възможно за горкия човек.
— Както го направихте и с Джофри? И с баща му, моя възлюблен съпруг? Робърт беше един от най-силните мъже на Седемте кралства, а го изгубихме от някакъв глиган. О, да не забравяме и Джон Арин. Не се съмнявам, че и Нед Старк щяхте да убиете, ако ви бях накарала да го опазите жив за по-дълго. Кажете ми, майстер, това ли научихте в Цитаделата — да кършите ръце и да се оправдавате?
Старецът потръпна от гласа й.
— Никой нямаше да може да направи повече, ваше величество. Аз… винаги съм служил вярно.
— Когато посъветвахте крал Ерис да отвори портите си с идването на войската на баща ми, това ли беше представата ви за вярна служба?
— Онова… не прецених…
— Добър съвет ли беше това?
— Ваше величество със сигурност трябва да знае…
— Това, което знам, е, че когато синът ми беше отровен, вие се оказахте по-безполезен и от Лунното момче. Това, което знам, е, че Короната отчаяно се нуждае от злато, а нашият лорд-ковчежник е мъртъв.
Старият глупак се вкопчи в това.
— Аз… ще съставя списък на хора, подходящи да заемат мястото на лорд Джилс в съвета.
— Списък. — Нахалството му я развесели. — Мога да си представя що за списък ще ми предложите. Сивобрадци и алчни глупаци и Гарт Грамадния. — Сви устни. — Твърде много се задържате в компанията на лейди Марджери напоследък.
— Да. Да, аз… кралица Марджери беше изпаднала в ужас заради сир Лорас. Осигурявам на Нейно величество отвари за сън и… други лекове.
— Не се съмнявам. Кажи ми, малката ни кралица ли ти нареди да убиеш лорд Джилс?
— Д-да го убия? — Очите на Великия майстер Пицел заприличаха на сварени яйца. — Ваше величество не може да го вярва… беше кашлицата му, в името на всички богове, аз… Нейно величество не би могла… тя не таеше никаква зла воля към лорд Джилс… защо кралица Марджери ще иска да…
— … да умре ли? Ами че за да насади още една роза в съвета на Томен. Сляп ли сте, или сте купен? Росби стоеше на пътя й и тя го слага в гроба му, с ваше съучастие.
— Ваше величество, кълна ви се, лорд Джилс почина от кашлицата си. — Устата му затрепера. — Винаги съм бил верен на короната, на кралството… на дома Ланистър.
„В този ред?“ Страхът на Пицел беше видим. „Напълно е узрял. Време е да изцедим плода и да вкусим сока“.
— Ако си верен както твърдиш, защо ме лъжеш? — заговори му тя като на последен селяк. — Не си прави труда да го отричаш. Започна да се умилкваш на девицата Марджери,
