Читать «Пир за врани» онлайн - страница 424

Леля му си тръгна последна — всъщност предпоследна, с мъжа си по петите.

— Лорд племеннико — заинати се Емон, — тази атака на владението ми… не трябва да го правите. — Запреглъща и ябълката на гърлото му заподскача. — Не трябва! Аз… забранявам. — Пак беше дъвкал горчивец — на устните му изби розова слюнка. — Замъкът е мой, имам си документ. Подпечатан от краля, от малкия Томен. Аз съм законният владетел на Речен пад и…

— Не си, докато е жив Едмур Тъли — сряза го лейди Джена. — Той е с меко сърце и глава, знам, но докато е жив, е опасен. Какво смяташ да направиш за това, Джайм?

„Черната риба е опасният, не Едмур“.

— Едмур го оставете на мен. Сир Лайл, сир Илин. Придружете ме, ако обичате. Време е да я посетя тази бесилка.

Повален камък беше по-дълбока и по-бърза река от Червената вилка, а най-близкият брод бе на няколко левги нагоре по течението. Салът тъкмо беше тръгнал през водата с Уолдър Реки и Едвин Фрей, когато Джайм с двамата мъже стигна до кея. Докато чакаха да се върне, Джайм им каза какво иска. Сир Илин се изплю във водата.

Щом тримата слязоха от сала на северния бряг, една войнишка курва предложи на Силния глиган да го задоволи с уста.

— Духай на приятеля ми тука — отвърна сир Лайл и я бутна към сир Илин. Жената се изсмя и понечи да целуне Пейн по устните, но като видя очите му, се сви и побягна.

Пътеките между войнишките огньове бяха разкаляни, рядка кафява кал, омесена с конска тор и разровена от копита и ботуши. Накъдето и да погледнеше, Джайм виждаше близначните кули на дома Фрей по щитове и знамена, сини на сиво поле, наред с гербовете на по-малките домове, заклети на Брода: чаплата на Еленфорд, вилата на Хайг, трите клонки имел на лорд Чарлтън. Пристигането на Кралеубиеца не остана незабелязано. Старица, разпродаваща прасенца сукалчета от един кош, го зяпна, един рицар с полупознато лице се смъкна на коляно, а двама ратници — пикаеха в изкопа — се обърнаха и се опръскаха един-друг. „Сир Джайм“, подвикна някой след него, но той продължи, без да се обръща. Зърваше около себе си лица на мъже, които се беше опитвал да убие в Шепнещия лес, където Фрей се сражаваха под знамената с вълчището на Роб Старк. Златната му ръка висеше тежко на хълбока.

Правоъгълният павилион на Риман Фрей беше най-големият в лагера. Сивите му стени от зебло бяха съшити от квадрати, наподобяващи каменен зид, а двата му върха напомняха за Близнаците. Далеч не толкова „неразположен“, сир Риман явно се беше отдал на забавление. Иззад платнените стени се носеше пиянски женски смях, примесен със звуците на лютня и глас на певец. „С вас ще се разправям по-късно, сир“, помисли Джайм. Уолдър Реки стоеше пред своята палатка и говореше с двама ратници. Щитът му носеше герба на дома Фрей, с обърнати цветове и червена ивица косо през двете кули. Копелето видя Джайм и се намръщи. „Най-хладното подозрение, което съм виждал. Този е по-опасен от всеки от законните си братя“.

Бесилката беше вдигната на десет стъпки над земята. В подножието й стояха двама копиеносци.