Читать «Пир за врани» онлайн - страница 422

Сир Давен изсумтя.

— Пиян ли е, или само махмурлия от снощи? Едвин имаше тънка и зла усмивка на скъперник.

— Лорд Джайм, длъжен ли съм да търпя подобна невежливост?

— Вярно ли е? — попита Джайм. — Баща ви наистина ли е пиян?

Фрей стисна устни и завъртя око към сир Илин Пейн, който стоеше до входа на палатката в ръждивата си ризница и с меча, щръкнал над рамото му.

— Той… баща ми има болен стомах, милорд. Червеното вино му помага за храносмилането.

— Трябва да е смилал цял проклет мамут — подхвърли сир Давен. Силния глиган се изсмя, а лейди Джена се закикоти.

— Стига — спря ги Джайм. — Замък имаме да превземаме. — Когато баща му оглавяваше бойния си съвет, оставяше пълководците си да се изкажат първи. Беше решил да направи същото. — Как да действаме?

— Да обесим Едмур Тъли за начало — призова лорд Емон Фрей. — Това ще покаже на сир Бриндън, че не се шегуваме. Ако пратим главата на сир Едмур на чичо му, това може да го подтикне да се предаде.

— Бриндън Черната риба не се подтиква толкова лесно. — Карил Ванс, владетелят на замъка Подслон за пътника, изглеждаше унил. Половината му шия бе покрита с рожден белег, червен като петно от вино. — Собственият му брат не можа да го подтикне към брачно ложе.

Сир Давен поклати рошавата си глава.

— Трябва да щурмуваме стените, казвам ви го през цялото време. Обсадни кули, стълби, овен да разбие портата, това ни трябва тука.

— Аз ще поведа щурма — заяви Силния глиган. — Да накараме Рибата да опита стомана и огън, това викам аз.

— Стените са мои — опъна се лорд Емон, — и портата, която искате да разбиете, е моя. — Извади за кой ли път свитъка от ръкава си. — Лично крал Томен ми го даде…

— Всички сме ти виждали документа, чичо — сряза го Едвин Фрей. — Защо не идеш да го размахаш на Черната риба веднъж?

— Щурмуването на стените ще е кръвопролитие — рече Адам Марбранд. — Предлагам да изчакаме безлунна нощ и да пратим десетина избрани мъже през реката в лодка, с приглушени весла. Могат да изкатерят стените с въжета и куки и да отворят портата отвътре. Аз ще ги водя, ако съветът реши.

— Глупост — заяви копелето Уолдър Реки. — Сир Бриндън няма да го подведеш с такива хитрини.

— Пречката е Черната риба — съгласи се Едвин Фрей. — Шлемът му е с черна пъстърва на гребена и лесно се отличава отдалече. Предлагам да доближим обсадните кули, да ги напълним със стрелци и да атакуваме стените. Това ще доведе сир Бриндън на бойниците, с все шлема му. Стрелците да си намажат стрелите с говна и да вземат шлема му за мишена. Щом сир Бриндън умре, Речен пад е наш.

— Мой! — изцвърча лорд Емон. — Речен пад е мой! Рожденият белег на лорд Карил потъмня.

— Говната ли ще са твоят принос, Едвин? Смъртна отрова, не се съмнявам.

— Черната риба заслужава по-благородна смърт и аз съм този, който ще му я даде. — Силния глиган удари с юмрук по масата. — Ще го предизвикам на двубой. Боздуган, брадва или меч, все едно. Старецът ще ми е мръвката.

— Че защо да ви приема предизвикателството, сир? — попита сир Форли Престър. — Какво може да спечели от такъв дуел? Ще вдигнем ли обсадата в случай, че спечели? Не го вярвам. Нито ще го повярва той. Двубой няма да донесе нищо.