Читать «Пир за врани» онлайн - страница 423

— Бриндън Тъли го знам откакто бяхме скуайъри двамата, на служба при лорд Дари — заговори Норбърт Ванс, слепият владетел на Атранта. — Ако се съгласят господата, да ида да поговоря с него и да се опитам да го накарам да разбере колко безнадеждно му е положението.

— Разбира го той много добре — каза лорд Пайпър. Беше нисък, дебел и кривокрак, с буйна рижа коса, бащата на един от скуайърите на Джайм — приликата с момчето беше неоспорима. — Той съвсем не е глупав, Норбърт. Има очи… и достатъчно разум, за да се предаде на такива като тези. — Махна грубо към Едвин Фрей и Уолдър Реки.

Едвин настръхна.

— Ако милорд Пайпър намеква, че…

— Не намеквам, Фрей. Казвам каквото мисля открито, като честен човек. Но вие какво разбирате от честност? Подли и лъжливи невестулки, това е цялата ви сган. По-скоро бих изпил половница с пикня, отколкото да приема думата на който и да било Фрей. — Надвеси се над масата. — Къде е Марк, на това ми отговори? Какво направихте със сина ми? Беше гост на проклетата ви сватба.

— И ще си остане наш почетен гост — заяви Едвин. — Докато не докажете лоялността си към Негово величество крал Томен.

— Петима рицари и двайсет и пет ратници отидоха с Марк в Близнаците — отвърна Пайпър. — И те ли са ваши гости, Фрей?

— Някои от рицарите може би. Другите получиха каквото заслужават. Няма да е зле да си държите зад зъбите изменническия език, Пайпър, ако държите наследникът ви да се върне цял.

„Съветите на баща ми никога не тръгваха така“, помисли Джайм. Пайпър скочи и изръмжа:

— Това го кажи с меча в ръка, Фрей! Или знаеш да се биеш само с говна?

Острото лице на Фрей пребледня. Уолдър Реки до него се изправи.

— Едвин не борави с меча… но аз да, Пайпър. Ако имате повече забележки, елате да ми ги кажете отвън.

— Това е военен съвет, а не война — напомни им Джайм. — Седнете и двамата. — Не помръднаха. — Веднага!

Уолдър Реки си седна. Лорд Пайпър не се усмири толкова лесно. Измърмори ругатня и излезе от палатката.

— Да пратя ли хора да го довлекат обратно, милорд? — попита сир Давен.

— Сир Илин пратете — прикани Едвин Фрей. — Трябва ни само главата му.

Карил Ванс се обърна към Джайм.

— Лорд Пайпър го каза от скръб. Марк е първородният му син. Онези рицари, които го съпроводиха до Близнаците, бяха племенници и братовчеди, до един.

— Предатели и бунтовници искаш да кажеш — изръмжа Едвин Фрей.

Джайм го погледна хладно.

— Близнаците също бяха взели страната на Младия вълк. А след това го предадохте. Това ви прави два пъти по-големи изменници от Пайпър. — Видя с удоволствие как Едвин се вкисна и усмивката му умря. „Достатъчно съвет изтърпях за един ден“. — Приключихме. Заемете се с подготовката си, господа. Ще атакуваме призори.

Благородниците заизлизаха от палатката. Вятърът бе задухал от север и до носа на Джайм стигна вонята от лагера на Фрей отвъд Повален камък. На другия бряг, на високата сива платформа на бесилката стоеше самотен Едмур Тъли, с клупа на шията.