Читать «Пир за врани» онлайн - страница 423
Джордж Мартин
— Бриндън Тъли го знам откакто бяхме скуайъри двамата, на служба при лорд Дари — заговори Норбърт Ванс, слепият владетел на Атранта. — Ако се съгласят господата, да ида да поговоря с него и да се опитам да го накарам да разбере колко безнадеждно му е положението.
— Разбира го той много добре — каза лорд Пайпър. Беше нисък, дебел и кривокрак, с буйна рижа коса, бащата на един от скуайърите на Джайм — приликата с момчето беше неоспорима. — Той съвсем не е
Едвин настръхна.
— Ако милорд Пайпър намеква, че…
— Не
— И ще си остане наш почетен гост — заяви Едвин. — Докато не докажете лоялността си към Негово величество крал Томен.
— Петима рицари и двайсет и пет ратници отидоха с Марк в Близнаците — отвърна Пайпър. — И те ли са ваши гости, Фрей?
— Някои от рицарите може би. Другите получиха каквото заслужават. Няма да е зле да си държите зад зъбите изменническия език, Пайпър, ако държите наследникът ви да се върне цял.
„Съветите на баща ми никога не тръгваха така“, помисли Джайм. Пайпър скочи и изръмжа:
— Това го кажи с меча в ръка, Фрей! Или знаеш да се биеш само с говна?
Острото лице на Фрей пребледня. Уолдър Реки до него се изправи.
— Едвин не борави с меча… но аз да, Пайпър. Ако имате повече забележки, елате да ми ги кажете отвън.
— Това е военен съвет, а не война — напомни им Джайм. — Седнете и двамата. — Не помръднаха. — Веднага!
Уолдър Реки си седна. Лорд Пайпър не се усмири толкова лесно. Измърмори ругатня и излезе от палатката.
— Да пратя ли хора да го довлекат обратно, милорд? — попита сир Давен.
— Сир Илин пратете — прикани Едвин Фрей. — Трябва ни само главата му.
Карил Ванс се обърна към Джайм.
— Лорд Пайпър го каза от скръб. Марк е първородният му син. Онези рицари, които го съпроводиха до Близнаците, бяха племенници и братовчеди, до един.
— Предатели и бунтовници искаш да кажеш — изръмжа Едвин Фрей.
Джайм го погледна хладно.
— Близнаците също бяха взели страната на Младия вълк. А след това го предадохте. Това ви прави два пъти по-големи изменници от Пайпър. — Видя с удоволствие как Едвин се вкисна и усмивката му умря. „Достатъчно съвет изтърпях за един ден“. — Приключихме. Заемете се с подготовката си, господа. Ще атакуваме призори.
Благородниците заизлизаха от палатката. Вятърът бе задухал от север и до носа на Джайм стигна вонята от лагера на Фрей отвъд Повален камък. На другия бряг, на високата сива платформа на бесилката стоеше самотен Едмур Тъли, с клупа на шията.