Читать «Пир за врани» онлайн - страница 425

— Не можете да се качите без позволението на сир Риман — каза единият на Джайм.

— Според това — мога. — Джайм потупа с пръст дръжката на меча. — Въпросът е през трупа ти ли трябва да мина?

Копиеносците се отдръпнаха.

Владетелят на Речен пад стоеше на бесилката, вторачен в дупката в пода. Босите му крака бяха черни, покрити с напукана кал. Беше само по прогизнала копринена риза на червените и сини ивици на Тъли… и примката на шията. Щом чу стъпките на Джайм, вдигна глава и облиза пресъхналите си, напукани устни.

— Кралеубиецо? — Очите му се разшириха, щом видя сир Илин. — По-добре меч, отколкото въже. Направи го, Пейн.

— Сир Илин — каза Джайм. — Чухте лорд Тъли. Направете го. Мълчаливият рицар стисна големия меч с двете си ръце. Дълъг беше и тежък, и остър, колкото можеше да е проста стомана. Напуканите устни на Едмур замърдаха беззвучно. Щом сир Илин вдигна меча нагоре и назад, той затвори очи. Замахна и мечът изсвистя…

— Не! Спрете! Не! — Едвин Фрей се качи задъхан при тях. — Баща ми идва. Бърза, колкото може. Джайм, ти трябва да…

— Милорд ще ми отива по-добре, Фрей — прекъсна го Джайм. — И няма да е зле да избягвате всяко трябва в думите си, насочени към мен.

Сир Риман се изкачи с тежки стъпки на платформата, придружен от пачавра с чорлава сламена коса, пияна колкото него. Роклята я покриваше отпред, но някой бе развързал връзките й до пъпа и гърдите й се бяха изсипали навън. Бяха едри и тежки, с големи кафяви зърна. На главата й стоеше кривната коронка от кован бронз, с всечени руни и увенчана с остриета на малки черни мечове. Видя Джайм и се изсмя.

— Седем ада, а този пък кой е?

— Лорд-командирът на Кралската гвардия — отвърна с хладна учтивост Джайм. — Бих могъл да попитам същото за вас, милейди?

— Лейди? Не съм лейди. Аз съм кралицата.

— Сестра ми ще се изненада, като го чуе.

— Коронова ме самият лорд Риман. — Поклати пищните си бедра. — Аз съм кралицата на курвите.

„Не. И тази титла я държи сладката ми сестричка“, помисли Джайм.

Сир Риман намери кураж да проговори.

— Затваряй си устата, парцал. Лорд Джайм не иска да слуша курвенски глупости. — Този Фрей беше набит, с широко лице, малки очи и тлъсти гуши. Дъхът му вонеше на вино и лук.

— Кралици ли правим, сир Риман? — попита хладно Джайм. — Тъпо. Тъпо колкото тази работа с лорд Едмур.

— Дадох предупреждение на Черната риба. Казах му, че Едмур ще умре, ако не предаде замъка. Наредих да се вдигне тази бесилка, за да им покажем, че заплахите на сир Риман Фрей не са празна приказка. При Морския страж синът ми Уолдър направи същото с Патрик Малистър и лорд Джейсън се покори, но… Черната риба е студен човек. Отказа ни, тъй че…

— … тъй че обесихте лорд Едмур? Мъжът пред него почервеня.

— Милорд дядо ми… ако го обесим, няма да имаме заложник, сир. Преценихте ли това?

— Само глупак отправя закани, които не е готов да изпълни. Ако аз ви заплаша да ви ударя в случай, че не си затворите устата, а вие дръзнете да проговорите, какво ще направя според вас?

— Сир, вие не разби…

Джайм го удари. С опакото на златната ръка. Силата на удара отпрати сир Риман в обятията на курвата му.