Читать «Пир за врани» онлайн - страница 420

— Ще ти позволя да облечеш черното. Копелето на Нед Старк е лорд-командирът на Нощнля страж.

Черната риба присви очи.

— И това ли го уреди баща ти? Кейтлин изобщо не вярваше на момчето, доколкото помня, не повече, отколкото вярваше на Теон Грейджой. Изглежда, беше права и за двамата. Не, сир, не мисля. Ще умра с меч в ръка, почервенял от лъвска кръв.

— Кръвта на Тъли е също толкова червена — напомни му Джайм. — Ако не предадеш замъка, трябва да го щурмувам. Ще умрат стотици.

— Стотици мои. Хиляди твои.

— Гарнизонът ви ще загине до последния мъж.

— Знам я тази песен. На мелодията на „Дъждовете на Кастамийр“ ли я пееш? Мъжете ми по-скоро ще умрат на крака в бой, отколкото на колене под брадвата на палача.

„Не върви добре“.

— Това упорство до нищо добро не води, сир. Войната свърши и вашият Млад вълк умря.

— Убит в нарушение на всички святи закони на гостоприемството.

— Дело на Фрей, не мое.

— Наречи го както искаш. Вони на Тивин Ланистър. Джайм не можеше да го отрече.

— Баща ми също е мъртъв.

— Бащата дано го съди справедливо.

„Да. Страхотна перспектива“.

— Аз щях да убия Роб Старк в Шепнещия лес, ако можех да се добера до него. Изпречиха ми се някои глупци. Важно ли е как загина момчето? Все едно е умрял, а с него — и кралството му.

— Явно си не само сакат, но и сляп. Вдигни си очите и ще видиш, че вълчището още се вее над стените ни.

— Видях го. Самотно изглежда. Харънхъл падна. И Морски страж и Девиче езеро. Бракън преклониха глави, а Титос Блекууд го приковаха на Гарвановото дърво. Пайпър, Ванс, Мутън, всичките ви знаменосци се покориха. Остава само Речен пад. Двадесет пъти ви надвишаваме по брой.

— Двадесет пъти повече хора значи двадесет пъти повече храна. Колко добре сте снабдени, милорд?

— Достатъчно добре, за да седим тук до края на дните, ако потрябва, докато не измрете от глад зад стените си. — Изрече лъжата толкова дръзко, колкото можеше, с надеждата, че лицето му няма да го издаде.

Черната риба не се подлъга.

— До края на вашите дни може би. Нашето продоволствие е изобилно, макар да се боя, че не сме оставили много по нивите за гости.

— Можем да си докараме по реката от Близнаците — отвърна Джайм, — или през хълмовете, ако се стигне до това.

— Щом казвате, сир. Не бих оспорвал думата на доблестен рицар като вас.

Джайм настръхна от презрението в тона му.

— Има по-бърз начин да решим спора. Двубой. Моят поборник срещу вашия.

— Чудех се кога ли ще стигнете до това. — Сир Бриндън се изсмя.

— Кой ще е? Силния глиган? Адам Марбранд? Черния Уолдър Фрей? — Надвеси се над коня. — А защо не вие и аз, сир?

„Това, виж, би било сладка битка — помисли Джайм. — Чудесна храна за певците“.

— Когато ме освободи, лейди Кейтлин ме накара да се закълна да не вдигам оръжие срещу Старки или Тъли.

— Страшно удобна клетва, сир. Лицето му потъмня.

— Страхливец ли ме наричате?

— Не. Наричам ви сакат. — Черната риба кимна към златната ръка на Джайм. — И двамата знаем, че не можете да се биете с това.

— Имах две ръце. — „Би ли захвърлил живота си заради гордост?“, изшепна глас в ума му. — Някои биха казали, че сакат срещу старец са равни. Освободете ме от клетвата пред лейди Кейтлин и ще се срещна с вас меч срещу меч. Ако спечеля, Речен пад е наш. Убиете ли ме, ще вдигнем обсадата.