Читать «Пир за врани» онлайн - страница 418

Бриен успя да чуе лая на Куче и мъжки викове и между грохота на мълниите чу трясък на стомана в стомана. „Сир Хюл — помисли. — Сир Хюл се е включил в боя“. Но всичко това бе сякаш някак далечно и маловажно. Светът й не бе по-голям от двете ръце на гърлото й и лицето над нея. Дъждът се стичаше от качулката му. Дъхът му вонеше на гнило сирене.

Дробовете й изгаряха за въздух, а бурята бе зад очите й, заслепяваше я. Вътре в нея пращяха кости. Устата на Захапката зейна, невъзможно широка. Тя видя зъбите му, жълти, криви и остри. Когато се затвориха върху мекото месо на бузата й, едва го усети. Тъмен въртоп я повличаше надолу. „Все още не мога да умра — каза си, — все още трябва да направя нещо“.

Устата на Захапката се дръпна, пълна с кръв и месо. Той изплю, ухили се и се впи отново в плътта й. Този път сдъвка и го преглътна. „Той ме яде“, осъзна тя, но вече нямаше сила да се бори с него. Беше все едно, че се рее над себе си и гледа ужаса, сякаш се случва с друга жена, на някое глупаво момиче, въобразило си, че е рицар. „Скоро ще издъхна — каза си. — Тогава ще е все едно дали ме яде“. Захапката вдигна глава и устата му зейна отново, нададе вой и й показа езика си. Беше с остър връх, капеше кръв, и беше дълъг, по-дълъг, отколкото трябваше да е един език. Плъзгаше го навън и вътре, навън и вътре, червен, мокър и лъскав, гнусна гледка и скверна. „Езикът му е цяла стъпка дълъг — помисли Бриен малко преди мракът да я погълне. — Я, че той почти прилича на меч“.

Джайм

Токата, стегнала плаща на сир Бриндън Тъли, беше черна риба, кована от гагат и злато. Ризницата му бе тъмносива. Върху нея носеше набедреници, нагърленик, ръкавици, нараменници и наколенници все от черна стомана, ала съвсем не толкова тъмни, колкото навъсеното му лице. Чакаше Джайм Ланистър в края на подвижния мост, яхнал заметнат с чул в червено и синьо кестеняв жребец.

„Не ме обича“. Лицето на Тъли бе като гранит, набраздено дълбоко и обрулено от ветровете под четинестата сива коса, но Джайм все още виждаше в него великия рицар, който някога беше омаял един скуайър с приказки за Рицарите на Деветте петака. Копитата на Чест зачаткаха по дъските на моста. Джайм дълго беше премислял дали да облече златната си броня или бялата за тази среща. Накрая избра кожен елек и пурпурен плащ.

Спря на разтег от сир Бриндън и сведе глава пред стария мъж.

— Кралеубиецо — рече Тъли.

Това, че първата дума, изтръгнала се от устата му, бе тази, говореше много, но Джайм бе решен да сдържа гнева си.

— Черна рибо — отзова се той. — Благодаря, че дойде.

— Вярвам, че си се върнал, за да изпълниш клетвите, които изрече пред племенницата ми — заговори сир Бриндън. — Доколкото помня, обеща на Кейтлин дъщерите й в замяна на свободата си. — Стегна уста. — Но не виждам момичетата. Къде са?