Читать «Пир за врани» онлайн - страница 419
Джордж Мартин
„Трябва ли да ме принуждава да го казвам?“
— Не са в ръцете ми.
— Жалко. Желаеш ли да подновиш пленничеството си? Старата ти килия още е на разположение. Постлали сме нови черги на пода.
„И хубаво ново ведро, в което да сера, не се съмнявам“.
— Предвидливо от ваша страна, сир, но се боя, че се налага да откажа. Предпочитам удобствата на павилиона си.
— Докато Кейтлин се радва на удобствата си в гроба.
„Нямам ръка в убийството на лейди Кейтлин — можеше да отвърне, — а дъщерите й бяха изчезнали, преди да стигна Кралски чертог“.
На езика му беше да каже за Бриен и за меча, който й беше дал, но Черната риба го гледаше с погледа на Едард Старк, когато го завари на Железния трон с кръвта на Лудия крал по меча му.
— Дойдох, за да говорим за живите, не за мъртвите. За онези, които няма нужда да умират, но ще умрат…
— … освен ако не ти предам Речен пад. Затова ли заплашвате да обесите Едмур? — Очите на Тъли под рунтавите вежди бяха като камък. — Племенникът ми е белязан за смърт, каквото и да направя. Тъй че го обесете и да се свърши. Допускам, че на Едмур също толкова му е омръзнало да стои на онази бесилка, колкото на мен да го гледам там.
„Риман Фрей е проклет глупак“. Ясно беше, че шутовският му фарс с Едмур и бесилката само бе направил Черната риба по-неотстъпчив.
— Ти държиш лейди Сибел Уестърлинг и три от децата й. Ще върна племенника ти в замяна на тях.
— Както върна на Кейтлин дъщерите й ли? Джайм не си позволи да се поддаде на провокацията.
— Стара жена и три деца срещу твоя сеньор. Сделката е по-добра, отколкото може да си се надявал.
Сир Бриндън отвърна с корава усмивка.
— Не ти липсва наглост, Кралеубиецо. За жалост да се пазариш с клетвопрестъпници е все едно да строиш върху свлачище. Кет трябваше да помисли добре, преди да се довери на такива като теб.
„На Тирион се довери тя — за малко щеше да каже Джайм. — Дяволчето измами и нея“.
— Обещанията, които дадох на лейди Кейтлин, бяха изтръгнати от мен с острието на меча.
— А клетвата, която даде на Ерис?
Усети как призрачните му пръсти потръпнаха.
— Ерис не е част от това. Ще размениш ли Уестърлингите за Едмур?
— Не. Моят крал довери кралицата си да я пазя и се заклех да я опазя. Няма да ти я предам за фрейски клуп.
— Момичето беше оправдано. Няма да пострада. Имаш думата ми за това.
— Думата ти за
„Кон“.
— Ще дам клетвата, която поискаш.
— Спести ми го, Кралеубиецо.
— Няма. Свий знамената си и отвори портите и ще пощадя живота на хората ти. Които пожелаят да останат в Речен пад в служба на лорд Емон, могат да го сторят. Останалите ще са свободни да идат където пожелаят, но ще поискам да предадат оръжията и бронята си.
— И докъде ли ще стигнат обезоръжени, преди да им връхлетят „разбойниците“? Не смееш да им позволиш да се присъединят към лорд Берик, знаем го и двамата. А с мен какво? Ще ме преведеш през Кралски чртог, за да умра като Едард Старк?