Читать «Пир за врани» онлайн - страница 419

„Трябва ли да ме принуждава да го казвам?“

— Не са в ръцете ми.

— Жалко. Желаеш ли да подновиш пленничеството си? Старата ти килия още е на разположение. Постлали сме нови черги на пода.

„И хубаво ново ведро, в което да сера, не се съмнявам“.

— Предвидливо от ваша страна, сир, но се боя, че се налага да откажа. Предпочитам удобствата на павилиона си.

— Докато Кейтлин се радва на удобствата си в гроба.

„Нямам ръка в убийството на лейди Кейтлин — можеше да отвърне, — а дъщерите й бяха изчезнали, преди да стигна Кралски чертог“.

На езика му беше да каже за Бриен и за меча, който й беше дал, но Черната риба го гледаше с погледа на Едард Старк, когато го завари на Железния трон с кръвта на Лудия крал по меча му.

— Дойдох, за да говорим за живите, не за мъртвите. За онези, които няма нужда да умират, но ще умрат…

— … освен ако не ти предам Речен пад. Затова ли заплашвате да обесите Едмур? — Очите на Тъли под рунтавите вежди бяха като камък. — Племенникът ми е белязан за смърт, каквото и да направя. Тъй че го обесете и да се свърши. Допускам, че на Едмур също толкова му е омръзнало да стои на онази бесилка, колкото на мен да го гледам там.

„Риман Фрей е проклет глупак“. Ясно беше, че шутовският му фарс с Едмур и бесилката само бе направил Черната риба по-неотстъпчив.

— Ти държиш лейди Сибел Уестърлинг и три от децата й. Ще върна племенника ти в замяна на тях.

— Както върна на Кейтлин дъщерите й ли? Джайм не си позволи да се поддаде на провокацията.

— Стара жена и три деца срещу твоя сеньор. Сделката е по-добра, отколкото може да си се надявал.

Сир Бриндън отвърна с корава усмивка.

— Не ти липсва наглост, Кралеубиецо. За жалост да се пазариш с клетвопрестъпници е все едно да строиш върху свлачище. Кет трябваше да помисли добре, преди да се довери на такива като теб.

„На Тирион се довери тя — за малко щеше да каже Джайм. — Дяволчето измами и нея“.

— Обещанията, които дадох на лейди Кейтлин, бяха изтръгнати от мен с острието на меча.

— А клетвата, която даде на Ерис?

Усети как призрачните му пръсти потръпнаха.

— Ерис не е част от това. Ще размениш ли Уестърлингите за Едмур?

— Не. Моят крал довери кралицата си да я пазя и се заклех да я опазя. Няма да ти я предам за фрейски клуп.

— Момичето беше оправдано. Няма да пострада. Имаш думата ми за това.

— Думата ти за чест! — Сир Бриндън повдигна вежда. — Знаел ли си изобщо някога какво е чест?

„Кон“.

— Ще дам клетвата, която поискаш.

— Спести ми го, Кралеубиецо.

— Няма. Свий знамената си и отвори портите и ще пощадя живота на хората ти. Които пожелаят да останат в Речен пад в служба на лорд Емон, могат да го сторят. Останалите ще са свободни да идат където пожелаят, но ще поискам да предадат оръжията и бронята си.

— И докъде ли ще стигнат обезоръжени, преди да им връхлетят „разбойниците“? Не смееш да им позволиш да се присъединят към лорд Берик, знаем го и двамата. А с мен какво? Ще ме преведеш през Кралски чртог, за да умра като Едард Старк?