Читать «Пир за врани» онлайн - страница 417

… и тя скочи да срещне устрема му, с двете длани на дръжката на меча. Стремглавият му щурм го докара право на острието, Клетвопазител се вряза през плат, през ризница и кожа, и още плат, дълбоко в корема и навън през гърба, като изстърга в гръбнака му. Брадвата падна от хлабавите му пръсти, сблъскаха се, лицето на Бриен се натресе в шлема с кучешката глава. Усети хладния мокър метал на бузата си. Дъжд се стичаше на реки по стоманата, а щом мълнията блесна отново, видя болка, страх и неверие иззад очните прорези.

— Сапфири! — прошепна му и завъртя силно меча, а той потръпна. Тежестта му се смъкна върху й и след миг прегръщаше труп под черния дъжд. Отстъпи назад, остави го да падне…

… и Захапката връхлетя срещу нея с врясък.

Срути се върху й като лавина от мокра вълна и млечнобяла плът, събори я и я затисна на земята. Паднаха в локва и плисналата вода влезе в носа и очите й. Всичкия въздух й беше изтръгнал, а главата й изпращя в някакъв камък.

— Не — успя само да извика, преди тежестта му да я затисне дълбоко в калта. Едната му ръка беше във въздуха и дърпаше главата й. Другата търсеше гърлото й. Клетвопазител го нямаше, отскубнал се бе от ръцете й. Имаше само две голи ръце, с които да го отбие, но когато заби юмрук в лицето му, беше все едно, че бие в топка мокро бяло тесто. Той изсъска отгоре й.

Удари го още веднъж, и още, и още, заби с ръба на дланта по окото му, но той все едно не усещаше ударите й. Впи нокти в китките му, но от това хватката му само стана още по-здрава, макар от раните да потече кръв. Смазваше я, задушаваше я. Забута раменете му да го отблъсне, но беше тежък като кон, не можеше да го помръдне. Понечи да го удари с коляно в слабините, но коляното й потъна в мекия му корем. Захапката изпръхтя и изскубна кичур от косата й.

„Камата ми!“ Бриен отчаяно се вкопчи в тази мисъл. Ръката й залази надолу между двамата, пръстите зашариха под меката вмирисана плът и най-сетне докопаха дръжката. Захапката вкопчи двете си шепи около шията й и заблъска главата й в земята. Мълнията блесна отново, този път в черепа й, ала пръстите й някак се стегнаха, издърпаха камата от канията. С него отгоре не можеше да я вдигне за забиване, затова я натисна здраво под корема му. Нещо топло и влажно потече между пръстите й. Захапката изсъска отново, по-силно отпреди, и пусна гърлото й, колкото да я удари в лицето. Изпукаха кости и болката за миг я ослепи. Когато посегна да го посече отново, той изтръгна камата от пръстите й, натресе коляно в ръката й под лакътя и я прекърши. После сграбчи отново главата й и продължи да се мъчи да я откъсне от раменете.