Читать «Пир за врани» онлайн - страница 388

— Никой от нас така и не гледаше за момиче — каза. — Та нали принц беше обещан, не принцеса. Регар, мислех си… димът беше от пожара, който погълна Летния дворец в деня на раждането му, солта — сълзите, пролени за мъртвите. Като млад той споделяше вярата ми, но после се убеди, че пророчеството ще изпълни синът му, защото в нощта, в която бе заченат Егон, над Кралски чертог се видя комета, а Регар беше сигурен, че „кървавата звезда“ трябва да е комета. Какви глупци бяхме — да се мислим за толкова мъдри! Грешката се промъкна от превода. Драконите не са нито мъжки, нито женски. Барт прозря тази истина, че са ту едното, ту другото, променливи като пламъка. Езикът ни беше подвел всички от хиляда години. Денерис е избраницата, родена сред сол и дим. Драконите го доказват. — Само това, че говореше за нея, сякаш му вливаше сила. — Трябва да ида при нея. Трябва! С десет години поне да бях по-млад…

Старецът дотолкова се беше изпълнил с решимост, че дори се качи без помощ на кораба, след като Сам уреди превоза им. Вече беше дал на Ксондо меча си с ножницата, да възмезди едрия моряк заради плаща от пера, който си развали, когато го спаси от удавяне. Единствените ценни вещи, които им оставаха, бяха книгите, които беше взел от подземията на Черен замък. Сам унило се раздели и с тях.

— Бяха за Цитаделата — отвърна, когато Ксондо го попита какво не е наред. Щом морякът преведе думите, капитанът се засмя.

— Кухуру Мо казва сивите мъже пак ще си имат тези книги — обясни му Ксондо. — Само че ще ги купят от Кухуру Мо. Майстерите дават добро сребро за книги, които нямат, а понякога и червено и жълто злато.

Капитанът поиска и веригата на Емон, но Сам отказа. Обясни, че е голям срам за всеки майстер да го лишат от веригата му. Тази част Ксондо трябваше да я преведе три пъти, докато Кухуру Мо приеме. Когато най-сетне се спазариха, Сам беше останал само с ботушите си, черното и долните дрехи — и счупения рог, който, Джон Сняг бе намерил в Юмрука на Първите. „Нямах избор — каза си. — Не можехме да останем в Браавос, а освен с кражба и просия нямаше как да си платим превоза“. Щеше да сметне тази цена за трижди по-евтина, стига само да можеха да заведат жив майстер Емон в Староград.

Пътят им на юг обаче беше бурен и всяка буря отнемаше от силата и духа на стареца. При Пентос помоли да го изведат на палубата, за да може Сам с думи да му обрисува града, но оттогава повече не стана от капитанското легло. Скоро след това умът му отново взе да блуждае. Когато „Канеленият вятър“ подмина Кървящата кула и влезе в пристанището на Тирош, Емон вече не говореше как ще се опита да намери кораб, който да го отведе на изток. Приказката му се върна към Староград и архимайстерите на Цитаделата.

— Трябва да им го кажеш, Сам. На архимайстерите. Трябва да ги накараш да разберат. Мъжете, които бяха в Цитаделата, докато аз бях там, са мъртви от петдесет години. Другите изобщо не ме знаят. Писмата ми… в Староград трябва да са ги чели като бълнувания на изкуфял старец. Ти трябва да ги убедиш в това, в което аз не можах. Кажи им, Сам… кажи им как е на Вала… духовете и белите бродници, студът…