Читать «Пир за врани» онлайн - страница 386

Аря я изгледа напрегнато.

— Това истина ли е?

— Има истина в него.

— Но и лъжи също?

— Има неистина и има преувеличение.

Беше наблюдавала внимателно лицето на бездомничето, докато й разказваше историята си, но то не издаде нищо.

— Многоликият бог е взел две трети от богатството на баща ти, не всичкото.

— Точно така. Това беше преувеличението ми.

Аря се ухили, усети, че се хили, и се щипна по бузата. „Управлявай лицето си — каза си. — Усмивката е мой слуга, ще идва, когато аз заповядам“.

— Коя част беше лъжата?

— Никоя. Излъгах за лъжата.

— Нима? Или лъжеш сега?

Но преди бездомничето да успее да отвърне, милият човек пристъпи усмихнат в стаята.

— Върнала си се при нас.

— Луната е черна.

— Да. Кои нови три неща научи, дето не знаеше, когато ни напусна последния път?

„Знам трийсет нови неща“, едва не отвърна тя.

— Три пръста на Малкия Нарбо не се свиват. Решил е да става гребец.

— Добре е да се знае това. Какво друго?

Тя превъртя в главата си последния ден.

— Куенс и Алакво са се били и не могат да играят, но мисля, че пак ще почнат.

— Мислиш ли, или знаеш?

— Само мисля — длъжна бе да признае, макар да беше сигурна. Глумците трябваше да ядат като всички, а Куенс и Алакво не бяха достатъчно добри за „Синия фенер“.

— Точно така — рече милият човек. — А третото нещо?

Този път не се поколеба.

— Дареон е мъртъв. Черният певец, дето спеше в „Щастлив пристан“. Всъщност е дезертьор от Нощния страж. Някой му е срязал гърлото и го е бутнал в канала, но са запазили ботушите му.

— Добри ботуши трудно се намират.

— Точно така. — Помъчи се да запази лицето си гладко.

— Кой може да е направил това, чудя се?

— Аря от дома Старк. — Гледаше очите му, устата, мускулите на челюстта.

— Онова момиче ли? Мислех, че е напуснало Браавос. Ти коя си?

— Никоя.

— Лъжеш. — Той се обърна към бездомничето. — Гърлото ми е пресъхнало. Бъди така добра и донеси чаша вино за мен, и топло мляко за нашата приятелка Аря, която се върна при нас така неочаквано.

Аря много се беше чудила какво ще й отвърне милият човек, щом му каже за Дареон. Може би щеше да се ядоса, или пък щеше да се зарадва, че е дала на певеца дара на Многоликия бог. Този разговор го беше превъртяла в ума си поне сто пъти, като глумец на представление. Но така и не бе помислила за топло мляко.

Щом млякото дойде, Аря го изпи. Беше малко загоряло и нагарчаше:

— Сега иди си легни, дете — каза милият човек. — Утре трябва да служиш.

Тази нощ тя отново сънува, че е вълк, но беше различно от другите сънища. В този сън си нямаше глутница. Бродеше сама, скачаше от покрив на покрив, стъпваше безшумно покрай брега на някакъв канал и се прокрадваше като сянка в мъглата.