Читать «Пир за врани» онлайн - страница 371
Джордж Мартин
— Самата истина. — Тежестта на златната му ръка почваше да го дразни. Засуети се с каишките около китката си.
— Син да вдигне ръка на баща си. Чудовищно — заговори сир Емон. — Днешните времена са тъмни за Вестерос. Боя се за всички ни, след като си отиде лорд Тивин.
— Ти се боеше за всички ни и докато беше жив. — Джена намести огромния си задник на походното столче и то изпращя тревожно.
— Кажи ни за нашия син, племеннико. Как умря Клеос? Той развърза и последната каишка и остави ръката на масата.
— Нападнаха ни разбойници. Сир Клеос ги разпръсна, но му струваше живота. — Лъжата излезе лесно от устата му. Видя, че ги задоволи.
— Момчето имаше кураж, винаги съм го казвал. Беше си му в кръвта. — На устните на сир Емон изби розова слюнка — от горчивеца, който обичаше да дъвче.
— Костите му трябва да се пренесат под Скалата, в Залата на героите — заяви лейди Джена. — Къде е погребан?
„Никъде. Кървавите глумци съблякоха трупа му и оставиха плътта му за пир на враните“.
— До един поток — излъга Джайм. — Като свърши тази война, ще намеря мястото и ще го върна у дома. — Кости като кости: в последно време едва ли нещо друго можеше да се намери по-лесно.
— Тази война… — Сир Емон се окашля и ябълката на гърлото му заподскача. — Сигурно си видял обсадните машини. Овни, требушети, кули. Не става така, Джайм. Давен иска да ми срине стените, да ми разбие портите. Говори за горящ катран, да подпали замъка.
— О, я махни тая глупост — сопна се жена му. — Докато Черната риба седи в Речен пад, можеш да си избършеш задника с тази хартия, толкова работа ни върши. — Макар да беше Фрей от петдесет години, лейди Джена до голяма степен си оставаше Ланистър. „Доста голяма степен“. — Джайм ще ти даде замъка.
— Спор няма — отвърна лорд Емон. — Сир Джайм, вярата на лорд баща ви в мен беше съвсем оправдана, ще се уверите. Смятам да бъда твърд, но честен с новите си васали. Блекууд и Бракън, Джейсън Малистър, Ванс и Пайпър ще се уверят, че имат справедлив владетел в лицето на Емон Фрей. Баща ми също, да. Той е господарят на Бродовете, но
„Богове мили!“
— Вие не сте над него, сир. Прочетете си свитъка. Дава ви се Речен пад със земите и приходите му, нищо повече. Петир Белиш е Върховният владетел на Тризъбеца. Речен пад ще е подчинен на властта на Харънхъл.
Това никак не се хареса на лорд Емон.
— Харънхъл е развалина, обладана от духове и прокълната — възрази той. — А Белиш… жалък лихвар, не е истински лорд, родословието му…
— Ако това уреждане не ви харесва, идете в Кралски чертог и се разберете с милата ми сестра. — Церсей щеше да схруска Емон Фрей и да си изчисти зъбите с костите му, не се съмняваше. „Стига да не е прекалено заета да се чука с Озмунд Черно котле“.