Читать «Пир за врани» онлайн - страница 370

Лагерът на Ланистър кънтеше от дървени чукове: строяха поредната обсадна кула. Други две стояха готови, наполовина покрити със сурова конска кожа. Между тях се беше изпънал грамаден овен на колела: дървен ствол с втвърден с огън връх, увиснал на вериги под дървен покрив. „Братовчед ми явно не е седял със скръстени ръце“.

— Къде да вдигнем шатрата ви, милорд? — попита Пек.

— Ей там, на онова възвишение. — Посочи със златната си ръка, макар и да не беше много пригодна за целта. — Обозът там, коневръзите — там. Ще използваме нужниците, които братовчед ми е бил така добър да ни изкопае. Сир Адам, огледайте постовете ни и си отваряйте очите за всяка слабост. — Джайм не очакваше атака, но и случилото се в Шепнещия лес не беше очаквал.

— Да свикам ли белките за военен съвет? — попита Давен.

— Не преди да говоря с Черната риба. — Джайм махна с ръка на Джон Бетли Безбрадия. — Развей мирно знаме и отнеси съобщение в замъка. Уведоми сир Бриндън Тъли, че желая да поговоря с него, утре призори. Ще ида до края на рова и ще се срещна с него на подвижния му мост.

Пек го погледна с тревога.

— Милорд, но стрелците може да…

— Няма. — Джайм слезе от коня. — Вдигнете ми шатрата и развейте знамената ми. — „И да видим кой ще дойде тичешком и колко бързо“.

Не чака дълго. Пия се засуети с мангала. Пек отиде да й помогне. Напоследък Джайм често заспиваше с пъшкането им, докато се чукаха в един ъгъл на шатрата. Докато Гарет развързваше каишките на набедрениците му, платнището рязко се отвори.

— А, ето те и тебе най-сетне! — прогърмя гласът на леля му. Запълваше целия вход, а мъжът й Фрей надничаше зад нея. — Крайно време беше. Няма ли да гушнеш старата си дебела лелка? — Разпери широко ръце и нищо не му остана, освен да я прегърне.

Джена Ланистър на младини си беше пищна жена, корсажът й вечно заплашваше да се пръсне. А сега беше четвъртита. Лицето й бе широко и гладко, шията — дебел розов стълб, гърдите — исполински. Имаше плът колкото за двама като съпруга й. Джайм я прегърна прилежно и изчака да го ощипе по ухото. Щипеше го по ухото, откакто се помнеше, но този път се въздържа. Само млясна две мокри целувки по бузите му.

— Съжалявам за загубата ти.

— Поръчах да ми направят нова ръка, от злато. — Показа й я.

— Много хубаво. И златен баща ли ще ти направят? — Гласът й стана рязък. — Под загуба имах предвид Тивин.

— Мъж като Тивин Ланистър се ражда веднъж на хиляда години — заяви съпругът й. Мъжът на лейди Джена беше изнервен човек с неспокойни треперещи ръце. Сигурно имаше шейсетина кила… мокър и с ризница. Беше като тръстика, облечена във вълна, почти без брадичка — недостатък, от който издадената ябълка на гърлото му изглеждаше още по-нелепа. Половината му коса беше окапала, преди да навърти трийсет. Сега беше на шейсет и му бяха останали само няколко повехнали кичура.

— Странни приказки стигат до ушите ни — заговори лейди Джена, след като Джайм освободи Пия и скуайърите си. — Една жена не знае на какво да вярва. Може ли да е истина, че Тирион е убил Тивин? Или е клевета, пусната от сестра ти?