Читать «Пир за врани» онлайн - страница 369
Джордж Мартин
— Сир Риман не иска момчетата му да се отегчат, дава им курви, бой с петли и лов на глигани — заговори сир Давен. — Дори им е довел проклет
Джайм виждаше стрелците между зъберите на стените на замъка. Над тях се вееха знамената на дома Тъли, непокорната сребърна пъстърва на червено-синьо поле. Но знамето на най-високата кула беше друго: дълъг бял щандарт, извезан с вълчището на Старк.
— Първия път, когато видях Речен пад, бях скуайър, зелен като лятна трева. Старият Съмнър Крейкхол ме прати да отнеса писмо, кълнеше се, че не можело да се повери на гарван. Лорд Хостър ме задържа две седмици, докато обмисляше отговора си, и ме слагаше на всяко ядене да сядам до дъщеря му Лиза.
— Нищо чудно, че облече бялото. На твое място и аз щях да го направя.
— О, Лиза изобщо не беше толкова страшна тогава. — Честно казано, беше хубаво момиче: нежна, с трапчинки и дълга кестенява коса. „Но много плаха. С вързан език и с онзи досаден кикот… нямаше го плама на Церсей“. По-голямата й сестра изглеждаше по-интересна, макар че Кейтлин я бяха обещали на някакво северняшко момче, наследника на Зимен хребет… но на онази възраст никое момиче не можеше да заинтригува Джайм толкова, колкото прочутият брат на Хостър, прославил се с битката с Кралете на Деветте петака при Стъпалата. На масата изоставяше горката Лиза и молеше настойчиво Бриндън Тъли да му разправя за Мелис Чудовищния и за Абаносовия принц. „Сир Бриндън тогава беше по-млад, отколкото съм аз сега, а аз бях по-млад от Пек“.
Най-близкият брод през Червена вилка се падаше над замъка. За да стигнат лагера на сир Давен, трябваше да минат през стана на Емон Фрей, покрай павилионите на речните лордове, сгънали коляно и върнали се в кралския мир. Джайм забеляза знамената на Личестър и Ванс, на Руут и Гудбрук, жълъдите на дома Малък брод и танцуващата девица на лорд Пайпър, но го притесниха знамената, които не видя. Сребърният орел на Малистър не се виждаше никакъв; нито червеният кон на Бракън, върбата на Ригърс или виещите се змии на Пийдж. Макар всички да бяха подновили васалството си пред Железния трон, никой от тях не бе дошъл за обсадата. Джайм знаеше, че Бракън се бият в Черния лес, което оправдаваше отсъствието им, но другите…
„Новите ни приятели не са никакви приятели. Верността им не стига по-дълбоко от кожите им“. Речен пад трябваше да се вземе скоро. Колкото повече се протакаше обсадата, повече непокорници щеше да насърчи, като Титос Черния лес.
На брода сир Кенос Кайски наду Рога на Херок. „Това би трябвало да изкара Черната риба на бойниците“. Сир Хюго и сир Дермот поведоха през реката пред Джайм, конете зашляпаха в калната ръждивокафява вода, зад тях се развя белият щандарт на Кралската гвардия и еленът и лъвът на крал Томен. Колоната пое плътно зад тях.
