Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 8

Кочината — това е презрителното прозвище, с което студентите по бойни изкуства наричат Колежа по бойна магия.

— Само две минути от времето ти — свих рамене аз. — Нуждая се от помощта ти.

Майкълсън се извърна към пулта на лежанката.

— Разкарай се.

— Хей, дами! — един от неандерталците от Бойния поток се приближи към нас. — Имате ли нужда от помощ с уреда? Сигурно искате някой мъж да ви покаже как се работи с него?

Майкълсън дори не обърна глава.

— Болинджър, ходи да се шибаш.

— Ъъъ, аха. Извинете ме, мадам.

Той небрежно изблъска Майкълсън от пейката и сам легна под щангата. Майкълсън се изправи бавно и застана с гръб към уреда. Застина напълно — само един мускул в задната част на челюстта му играеше.

Неандерталецът — Болинджър — сграбчи щангата и каза:

— Увеличаване на теглото. Две-нула-нула. Начало. — Когато на дисплея се показаха двеста килограма, той започна плавно да сваля и вдига щангата и рече: — Виждаш ли? Това ти е проблемът, недостатъчната тежест.

— Хайде, Хари, да се махаме оттук — обадих се аз. — Наистина трябва да поговоря с теб.

— Не можеш да ми кажеш нищо, което имам нужда да чуя.

Поех си дълбоко дъх, задържах го и после се хвърлих с главата напред.

— Типично поведение на Работник — изрекох презрително. За миг се почувствах така, сякаш съм баща ми.

Майкълсън се завъртя към мен така, сякаш е качен върху воденичен камък.

— Какво?

— Вие, от нисшите касти, всичките сте еднакви. „Майната му, човеко, това не ми влиза в работата.“ Това ти е по наследство. Ето защо вие, работнически отрепки, никога няма да се измъкнете от гетото.

Майкълсън пристъпи бавно към мен. Очите му горяха.

— Ти просто ме молиш да ти сритам шибания задник.

— Всъщност да — отговорих аз. — Напълно си прав.

Той примигна.

— Я пак?

— Кое точно не ти стана ясно?

Той се вгледа в мен, а същевременно устата му се изкриви в хищническа гримаса: показаха се всичките му зъби и изобщо не изглеждаше да му е забавно.

— Аз съм навит.

— Чудесно. Да вървим тогава в залата за ръкопашен бой.

— Хайде. Само изчакай за момент.

Той се обърна към лежанката, където едрите ръце на Болинджър, сега треперещи, повдигаха щангата за четиринайсети път. Когато те се изправиха напълно, Майкълсън се наведе над него и удари свивките им с ръбовете на дланите си. Ръцете на Болинджър рухнаха и щангата се удари в гърдите му. С опулени очи Болинджър се опита да изпъшка: „Край! Край!“, но не му стигаше въздухът, за да успее уредът да регистрира гласа му.

Майкълсън го потупа по бузата и каза:

— Не трябва да вдигаш без помощник, знаеш ли? — После му се ухили: — След вас, мадам.

Озъбих му се в отговор.

— Много благодаря, госпожице.

Нещата се развиваха в добра посока, но усетих как по тялото ми пробягва хлад. Започвах да разбирам колко опасен може да бъде Майкълсън и знаех, че трябва да съм адски внимателен.

4.

Залите за ръкопашен бой са точно над фитнесзалата, на горния етаж. Двете помещения са с различен размер и конфигурация, но и двете имат подове и стени, покрити с трисантиметров пласт сорботан, за да се сведат до минимум нараняванията от удари. Сорботанът на една от стените е прозрачен и покрива огледало, необходимо, за да може човек да наблюдава движенията си.