Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 6

Мен ме бяха забелязали. И простият факт, че той беше от по-нисша каста, нищо не значеше. Това мекотело държеше бъдещето ми в ръцете си и не можех да направя нищо друго, освен да се усмихна и да приема нещата, както подобава на един Бизнесмен.

— Добре, ректоре — казах аз, стараейки се да изглеждам колкото се може по-уверен. — Дайте да видя досието му.

3.

Облегнах се на набраздената с канелюри колона на арката, отделяща фитнесзалата от основното помещение на физкултурния салон, и надникнах вътре. Потърках еластичната бяла предпазна маска, покриваща резултата от последната ми операция; през невронните блокировки се процеждаха достатъчно усещания, че да имам постоянен сърбеж чак до костите. Някой ден, в Отвъдие, тези операции щяха да ми позволят да се представям за един от Първия народ, елфоподобните туземци от северозападния континент. Те бяха най-великите магьосници на Отвъдие; може би никога нямаше да мога да се сравнявам с тях, но и аз си имам някои таланти.

Залата зад гърба ми беше пълна със студенти от потока по Бойно майсторство, млатещи се по сорботановите брони с утежнени ратанови мечове.

Майкълсън се открояваше в претъпканата фитнесзала. Студентите по магия избягваха да идват тук преди късния следобед, когато неандерталците от Бойния поток отиваха на занятия или излизаха на турнирните арени. Майкълсън беше единственият в залата, който е под сто килограма; дори няколкото присъстващи жени бяха с поне десет-единайсет кила по-тежки от него. Той лежеше по гръб на лежанката и вдигаше тежести с изкривено от напрежение лице.

Когато започнах да си проправям път през фитнесзалата, един от неандерталците сръчка съседа си в ребрата.

— Гле’й! — Той ми прегради пътя. Хипертрофиралите му гръдни мускули играеха. Издигаше се може би на около трийсет сантиметра над мен. — К’во става, магьосничке? Не трябва ли да стоиш някъде на колене?

Озъбих се под маската си, докато го заобикалях.

— Иска ти се да бях момиче. Така щеше да имаш избор между три дупки вместо двете, между които трябва да избира твоето приятелче. — Отминах нататък, оставяйки намръщения студент от Бойния поток да се опитва да проумее по какъв точно начин са го обидили.

Майкълсън се беше вторачил с невиждащ поглед в тавана, докато се трудеше на лежанката; вените на челото му бяха изпъкнали. Признавам си, че той донякъде ме заинтригува: докато четях досието му, установих, че баща му е Дънкан Майкълсън, антропологът — същият онзи Дънкан Майкълсън, чиято книга за западния диалект беше стандартният учебник на Консерваторията по този език.

Дънкан Майкълсън вече беше оказал голямо влияние на живота ми; бях прочел десетки пъти „Предания на Първия народ“ — записи на устните разкази на северозападните първородни за историята им.

Обаче не можех да спомена за това пред Хари — бях прочел в досието му, че той никога не говори за баща си.