Читать «Библиотекарите» онлайн - страница 11

Погледна наляво, после надясно. Намираше се в помещение със стъклени стени и приглушено осветление. Недалеч тихо работеха машини. В ръката му имаше система. Посегна надолу, нещо го дразнеше в чатала. Напипа катетър. Дръпна го и му се прииска да не го беше правил. Когато извика, тялото му рязко се надигна и възглавницата се смъкна надолу.

Влезе симпатична медицинска сестра.

– Здравейте, господин Пайпър. Аз съм Джийн. Добре дошли в света на живите.

Тя приближи и нагласи възглавницата на мястото ѝ. Гърдите ѝ почти докоснаха лицето му. Светът на живите звучи добре, помисли си той. Само че имаше нужда от уточнения.

– Къде съм?

– В Маями. Това е Институтът по кардиология.

– Мразя Маями.

Тя се разсмя.

– Това гърло ще ме убие - изхриптя той.

– Ще ви дам нещо облекчаващо. Извадихме тръбата в два часа. Сега е шест сутринта.

Той посочи към чатала си.

– Можете ли да махнете и това?

– Скоро ще дойде и неговият ред.

В главата му се оформи по-важен въпрос.

– Какво се е случило с мен?

– Получихте инфаркт. При това масивен.

– Откога съм тук?

– От пет седмици. Прекарахте една седмица в Панама Сити, преди да ви преместят при нас.

– Господи.

Дойде флеботомист да му вземе кръв. Лаборантката му се усмихна и убоде възпалената му синьо-черна ръка.

Сестрата му смени системата.

– Уведомихме съпругата ви, че сме ви махнали тръбата. Скоро ще пристигне. Доктор Розенберг ще мине на визитация след около час. Тя ще ви разкаже какво се е случило.

– Тя?

– Да, тя.

– Май съм заобиколен от жени.

Това не прозвуча като оплакване.

Косата на д-р Розенберг беше свирепо прибрана назад. Бе абсолютно делова и определено не спадаше към жените, които инстинктивно привличаха Уил, но в този случай той имаше предостатъчно време за нея.

Тя му обясни какво се бе случило. Разкъсана плака високо горе в предната низходяща артерия, която поради слабия поток кръв в другите съдове оставила голяма част от лявата камера, основния изпомпващ мускул, слаба и безполезна. Сърцето му пострадало тежко.

В миналото възможностите му се свеждали до механична помпа - машинка, която щеше да го остави в болницата завинаги вързан към батерии, или до трансплантация на сърце с всички произтичащи от нея рискове.

– Майната му на миналото - изхриптя Уил и мъчително засмука ябълков сок през сламка. - Как стоят нещата сега?

– За щастие настъпи революция в терапията след инфаркт на миокарда - отвърна Розенберг. - Дадохме ви „Миостем“, наскоро одобрен от Федералната служба за лекарствата и храните препарат от стволови клетки. Инжектирах ви ги направо в поразените области чрез катетър. Справят се великолепно. Все едно да засадиш оголена поляна. Още имате няколко голи петна, но би трябвало да се възстановите напълно.

– Значи ще бъда както си бях?

– Случайно да сте маратонец?

– Не и в този живот.

– В такъв случай всичко ще бъде както преди.

– И сексът ли?

– Пациентите обикновено задават този въпрос, но не и през първата минута - развеселено отвърна тя. - Сексуалната активност няма да представлява проблем.

„Щом ще мога да ловя риба и после да чукам, значи всичко е наред“, помисли си Уил.