Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 36

И хората престанаха да разговарят. Може би дори идиотите се питаха, като мен, дали не се задава още нещо. Къде ще свърши - в Белия дом, Три Майл Айланд?

Пистолетът остана в джоба ми. Минах през групата, която се бе събрала зад гърба ми, без да обърна внимание, и се качих сам с асансьора до стаята си. Обадих се във Вашингтон - първо по обикновена телефонна линия, която се свързва през Лондон, после през сателита Пайн Гап, но всички комуникации с Източното крайбрежие на Съединените щати се сриваха под тежестта на огромния трафик.

Най-накрая се свързах с релейната станция на Агенцията за национална сигурност в Перу, дадох кода за приоритет на Синия ездач и ме свързаха с Дивизията през сателитна мрежа за непредвидени ситуации. Говорих с директора по линия, която звучеше толкова глухо, че все едно разговаряхме в клозетна чиния. Поисках да изпрати самолет, за да се върна и да помагам с каквото мога.

Отговори, че не мога да направя нищо и че му се обадили от Съвета за национална сигурност - всички полети до и от страната ще бъдат отменени. Трябвало да остана на място, никой не знаел накъде отива всичко това. Не толкова думите му ме изплашиха, колкото страхът в гласа му. Каза, че трябвало да затваря - евакуирали сградата, в която бил, а също и Белия дом.

Затворих телефона и пуснах телевизора. Всеки, който е бил жив онзи кошмарен ден, знае какво се случи: хора скачаха ръка за ръка бог знае от каква височина, срутването на двете кули, прахолякът и апокалиптичните гледки от Долен Манхатън. В домове и военни щабове по целия свят хората виждаха неща, които никога няма да забравят. Скръб не потъва.

И макар че го научих доста по-късно, докато гледах как полицаи и пожарникари се втурват в сградата, която се превърна в тяхна бетонна гробница, във вихрушката на хаоса една персона е съзряла възможността на живота си. Тази жена беше едно от най-умните същества, които съм срещал. Въпреки познанството ми с най-различни субстанции, за мен разузнаването винаги беше и е истинският наркотик и дори само по тази причина никога няма да я забравя. Каквото и да си мислят хората за морала, нужна е някаква гениалност, за да започнеш да планираш идеалното убийство във водовъртежа на 11 септември и да го извършиш доста след това, в долнопробен хотел, наречен „Истсайд Ин“.

Докато тя е крояла тъмните си планове, аз прекарах вечерта пред телевизора и гледах скачащите хора. Към 10 вечерта в Женева кризата започна да утихва. Президентът се върна във Вашингтон от бункера във военновъздушната база Офът в Небраска, огънят в Пентагона беше овладян и започнаха да отварят мостовете към Манхатън.

Горе-долу по същото време ми се обади сътрудник от Съвета по национална сигурност и ме осведоми, че разузнавателните данни сочат към саудитец, Осама бен Ладен, и че неговите бази в Афганистан вече са подложени на нападения чрез бунтовници, наречени Северен съюз. След още двайсет минути видях новинарски репортажи за взривове в афганистанската столица Кабул и разбрах, че така наречената война срещу тероризма вече е започнала.