Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 3

Типът, настанил се в стая 89, е бил там известно време - на бюрото има стек с шест бири, стерео плейър и няколко диска на нощното шкафче. Преглеждам ги. Добър музикален вкус - поне това може да се каже за него. Гардеробът обаче е празен - като че ли, когато е тръгнал и е оставил трупа да се втечнява във ваната, е грабнал само дрехите си. В празния гардероб има куп боклуци: стари вестници, празна кутия от отрова за хлебарки, изпоцапан с кафе стенен календар. Вземам го - на всяка страница има черно-бяла снимка на различна древна руина: Колизеума, гръцки храм, библиотеката на Целз, в Ефес нощем. Много артистично. Но страниците са чисти, на никоя няма отбелязан ангажимент. Освен за подложка под чашата за кафе не е ползван за нищо, така че го хвърлям където си беше.

Обръщам се и - без да мисля, по навик всъщност - прокарвам пръсти по нощното шкафче. Странно - няма прах. Правя същото с бюрото, таблата на леглото, плейъра и резултатът е същият - убиецът е избърсал всичко, за да премахне отпечатъците си. Не получава похвала за това, но когато усещам някаква миризма и вдигам пръсти до носа си, всичко се променя. Долавям остатъци от антисептичен спрей, какъвто използват в интензивните отделения на болниците, за да се борят с инфекциите. Този спрей не само убива бактериите, но и като страничен ефект унищожава всякакъв ДНК материал - пот, частици кожа, косми. Като е напръскал всичко в стаята, включително килима и стените, убиецът е освободил криминалистите от Нюйоркската полиция от необходимостта да минават стаята със специалните си прахосмукачки.

Изведнъж осъзнавам, съвършено ясно, че това е всичко друго, но не и учебникарско убийство, извършено за пари, наркотици или сексуално задоволяване. Като престъпление, то е нещо забележително.

2.

Не всеки знае - или се интересува може би, - но първият закон на криминалистиката се нарича „Принцип на Локард за размяната“ и според него „всяко съприкосновение на извършителя с местопрестъплението оставя следи“. Докато стоя заобиколен от десетки гласове, започвам да се питам дали професор Локард някога се е натъквал на нещо като стая 89 - всичко, докоснато от убиеца, сега се намира във вана, пълна с киселина. Всичко останало е избърсано старателно и напръскано с професионален антисептик. Убеден съм, че от извършителя не е останала и една-единствена клетка или фоликул.

Преди две години написах доста мистериозна книга, посветена на техниките за разследване. В главата, наречена „Нови предизвикателства“, написах, че съм виждал да се използва антибактериален спрей само веднъж в живота си - и това беше покушение на много високо ниво срещу агент на разузнаването в Чешката република. Този случай не вещае нищо добро - до ден днешен остава неразкрит. Който е живял в стая 89, определено е разбирал от работата си и започвам да оглеждам местопрестъплението с респекта, който заслужава.