Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 2

Вероятно за това се е погрижил кристалният метамфетамин - шишата. Той те възбужда извън мяра, сексуално, и изпадаш в еуфория, която прави всякакви опасения невъзможни. Под въздействието му единствената мисъл, която повечето хора биха могли да мобилизират, е да намерят партньор и да правят секс, докато не си счупят гръбнака.

До двете късчета станиол, в които е била шишата, има две малки флакончета от шампоан, като тези, които слагат в баните на хотелите.

Без да е написано каква е, в тях има бистра течност — предполагам, че е GHB¹¹. Напоследък все по-често влиза в употреба в тъмните ъгълчета на паяжината - в по-големи дози може да замести рохипнола като упойка, преди изнасилване. Повечето музикални клубове са заринати с това нещо - посетителите изсипват малка капачка в шишата, за да я разреждат, като по този начин намаляват параноята, която тя предизвиква. Но GHB има и странични ефекти - загуба на задръжки и засилени сексуални усещания. Едно от наименованията му на улицата е „лесен секс“. Когато е изритала модните си обувки и се е измъкнала от късата си черна поличка, Елинор сигурно се е чувствала като фойерверк на 4-ти юли.

Движа се из навалицата - никой от тези хора не ме познава: странен тип с метнато на рамо скъпо сако и сериозна репутация в миналото - и спирам до леглото. Абстрахирам се от шума и в ума си я виждам отгоре - гола, язди го като каубой. Още е под двайсет и пет, има чудесно тяло и си мисля, че е била във вихъра - коктейлът от наркотици я е тласкал към кресчендо от оргазми, силно разгорещена заради метамфетамина. Гърдите се люшкат, пулсът и дишането ѝ са ускорени невероятно от страстта и химикалите, дъхът ѝ е като преглъщане и пъшкане, езикът ѝ вече има свой разсъдък и търси трескаво устните му. Сексът днес определено не е за глезли.

Неоновите реклами от редицата барове на улицата със сигурност са проблясвали в русите кичури на тристадоларовата ѝ прическа и са хвърляли искри върху часовника ѝ за гмуркане - Panerai. Да, имитация, но добра. Познавам тази жена. Всички ние познаваме този тип жени, най-малкото. Виждаш ги в огромния нов магазин на „Прада“ в Милано, да се редят пред клубовете в Сохо, да отпиват диетично лате в кафенетата по авеню „Монтен“ - млади жени, които смятат, че списание „Пийпъл“²² публикува новини и че японският йероглиф на рамото им е знак за бунт.

Представям си ръката на убиеца върху гърдата ѝ, докосва халката бижу, пронизала зърното. Улавя я между пръстите си и дръпва, за да я приближи. Тя вика, изтерзана - сега всичко е свръхчувствително, особено зърната. Но няма нищо против - ако някой иска груба игра, значи наистина я харесва. Кацнала е върху него, таблата на леглото се блъска в стената, вероятно е поглеждала към вратата - заключена и с поставена верига, несъмнено. На такова място това е най-малкото, което можеш да направиш.

Схема на стената показва пътя за евакуация - намираме се в хотел, но всяка прилика с „Риц-Карлтън“ общо взето приключва с наименованието. Казва се „Истсайд Ин“ - дом за сезонни работници, младежи с раници, ментално изгубилите се и всеки, който е в състояние да даде двайсетачка за нощувка. Можеш да останеш колкото си искаш - ден, месец, до края на дните си - нужни са само два документа, единият да е със снимка.