Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 19

Ограничен в две малки стаи и лишен от всякакви контакти освен с разпитващите, знаех, че в друго крило на къщата десетина екипа преравят живота ми - и живота на Синия ездач - в опит да открият следите на истината. Освен това си мислех, че знам как ще ме разпитват - обаче никакви учебни сесии и никакви тренировки не могат да те подготвят за реалността: обработката от враждебно настроени следователи.

Четири екипа се сменяха и, казвам го направо, не с бележка под линия, а като факт, който заслужава да се отбележи: жените бяха по-лоши - или по-добрите, според гледната точка. Една от тях, с изключително пищни форми, изглежда, смяташе, че като остави горните копчета на блузата си разкопчани и се навежда към мен, някак ще се добере по-бързо до истината. Наричах я Уондърбра⁴¹. Години по-късно прилагаха същия метод върху задържаните мюсюлмани в базата Гуантанамо.

Разбирах теорията - така ти се напомня за света, за който копнееш, света на удоволствията, така далече от мястото на вечната тревожност, където си. Просто трябва да сътрудничиш. И ще го кажа - методът върши работа. След като денонощно те разпитват за най-малките подробности, за да открият несъответствия, те обзема невероятна умора, изтощаваш се до смърт. След две седмици започваш да копнееш за друг свят - за всеки друг свят.

Късно една вечер, след дванайсет, без прекъсване, попитах Уондърбра:

-      Смятате, че съм планирал всичко - и съм го застрелял на Червения площад? На Червения площад? Защо да го правя?

-      Глупаво е, предполагам - отговори тя съвсем спокойно.

-      Къде ви намират? В Хутърс?!⁵² - Почти изкрещях. За първи път повиших глас - беше грешка, при положение че екип от психолози и анализатори ме наблюдаваше със скрити камери и щеше да разбере, че са ме извадили от равновесие.

За момент се надявах тя да ми върне сервиса, но беше професионалистка- гласът | остана спокоен, само се наведе още малко напред, така че и закопчаните копчета на блузата | се изпънаха:

-      Естествени са и сутиенът не играе никаква роля, в случай че се чудиш. Коя песен се чуваше от въртележката?

Насилих гнева да си отиде.

-      Вече казах.

-      Кажи ни пак.

-      Smells Like Teen Spirit. He се шегувам. Това е съвременна Русия, всичко е наопаки.

-      Чувал ли си я преди? - попита тя.

-      Разбира се, че съм я чувал. Това е „Нирвана“.

-      Имах предвид на площада, когато си търсел мястото.

-      Не съм търсил място, защото нямаше план - отговорих тихо. Зад лявото ми слепоочие се надигаше главобол.

Когато най-накрая ме оставиха да си легна, имах чувството, че тя печели - колкото и да си невинен, да го мислиш е много лошo, ако си в изолирана постройка и си се вкопчил в свободата си, макар че за околния свят си на практика изчезнал безследно.

Рано на следващата сутрин - сряда по моите представи, но всъщност събота, дотолкова бях загубил ориентация - вратата на стаята, в която спях, се отвори и надзирателят окачи чисти дрехи на задната ѝ страна. Заговори ми за първи път и ми предложи душ вместо нормалното измиване на умивалника в ъгъла. Познавах и тази техника - да ме накарат да мисля, че започват да ми вярват. Да ме насърчат да им се доверя - но на този етап просто отдавна не ме интересуваше никаква психология. Както би могъл да каже Фройд, понякога дъждът си е просто дъжд.