Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 16

Още от основаването на Дивизията операциите ѝ в Европа са се провеждали под ръководството на един от нейните най-опитни агенти, базиран в Лондон. Първи е заел поста висш офицер от флота, запленен от историята на морските сражения. В резултат започнал да се нарича Синия адмирал, на някогашния трети ранг в йерархията на британския флот - всъщност точно позицията му в Дивизията. Името бе останало, но през десетилетията се бе попроменило и беше станало Синия ездач.

Когато пристигнах в Европа, тогавашният титуляр на поста провеждаше важна операция и никой не се съмняваше, че един ден той ще се върне във Вашингтон и ще заеме най-високия пост в Дивизията. Тези, които се ползваха с одобрението му, несъмнено щяха да стигнат по-високо по пързалката и съществуваше остро съперничество за спечелване на благосклонността му.

На този фон Берлинският офис ме изпрати в Москва в началото на един август - най-лошия месец в онзи горещ и отчаян град, - за да разследвам твърдения за финансови злоупотреби в звеното за тайни операции там. Оказа се, че парите наистина липсват, но когато разрових по-дълбоко, открих нещо много по-лошо - висш офицер от американското разузнаване се канеше да предаде на КГБ имената на нашите най-ценни руски информатори.

Тъй като пристигнах твърде късно за въпросното шоу, трябваше да взема моментално решение - нямаше време да търся съвет или да се колебая. Настигнах нашия офицер, когато вече бе тръгнал за срещата с руския си контакт. И, да, това беше първият човек, когото убих.

Застрелях го - застрелях Синия ездач. На Червения площад. От степите нахлуваше остър вятър, който носеше миризма на Азия и воня на предателство. Не знам дали мога да се гордея с това - макар да бях млад и неопитен, убих шефа си като истински професионалист.

Последвах го до южния край на площада, където имаше детска въртележка. Реших, че музиката, която гърми около нея, ще заглуши пистолетния изстрел. Приближих се до него под ъгъл - познавах го много добре, а той ме видя в последния момент.

Видях как на лицето му се изписа учудване, което почти моментално се превърна в страх.

-      Еди! - възкликна той. Истинското ми име не е Еди, но като всички в агенцията и аз промених самоличността си, когато започнах работа на терен. Струва ми се, че това ме улесни, сякаш той не знаеше кой всъщност го прави.

-      Какво правиш тук?

Поклатих глава и казах:

-      Высшая мера. И двамата знаехме този израз, използван от КГБ; означава „най-тежкото наказание“ - евфемизъм за пускане на куршум в нечий тил.

Вече държах пистолета в джоба си - тънък ПСМ 5,45, съветско производство по някаква ирония, не по-дебел от джобна запалка. Това означава, че можеш да го носиш, без изобщо да личи, в джоба на добре скроен костюм. Видях как изплашеният му поглед се плъзна към децата на въртележката - може би си мислеше за своите собствени, питал се е как така изведнъж всичко е обезумяло.

Без да вадя пистолета от джоба, натиснах спусъка - изстрелях куршум със стоманена сърцевина, за да пробие трийсет пласта кевлар и титановата плоча на противокуршумната жилетка, която предполагах, че носи.