Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 14

Привлякоха ме в това елитно подразделение, когато бях последна година студент в Харвард, без дори да разбера какво се е случило. Една от вербовчиците на агенцията - приятна млада жена с хубави крака и изненадващо къса пола, която заяви, че е вицепрезидент в корпорация „Ранд“ - дойде в университета под претекст, че иска да разговаря с обещаващи млади хора.

Бях учил медицина три години, със специалност фармакология на лекарствата - наистина имам предвид специалност. Денем учех за тях на теория, а в почивните дни се отдавах на практически занимания. Бях изчел за симптомите на фибромиалгията и убедих един доктор от Бостън да ми изпише викодин³¹ - тогава преживях откровението.

Все едно всичко беше реалност, все едно аз стоях зад онова бюро и се занимавах със заболяванията - истински и въображаеми, - които тихомълком наблюдавах в чакалнята на лекарския кабинет.

Тогава си дадох сметка, че не ме интересува от какво боледуват хората, а какво ги мотивира. Отказах се от медицината и записах психология, завърших с отличие и следващата година почти подготвих доктората си.

Жената с късата пола предлагаше два пъти по-голяма заплата от всеки друг работодател и също така на пръв поглед неограничени възможности за изследователска работа и развитие. В резултат една година писах доклади, които никога нямаше да бъдат четени, съставях въпросници, които нямаше да бъдат попълвани, преди да разбера, че изобщо не работя за „Ранд“. Наблюдаваха ме, оценяваха ме, проверяваха ме, проучваха ме. Скоро късата пола стана неоткриваема.

Вместо това се появиха двама мъже - здравеняци, - които не бях виждал никога преди и не видях след това, и те ме заведоха в невзрачна постройка в индустриален район северно от централата на ЦРУ, в Лангли, Вирджиния. Накараха ме да подпиша куп формуляри, забраняващи да разкривам каквото и да било, след което ми казаха, че се обмисля възможността да заема пост в секретна разузнавателна служба, която отказаха да назоват.

Гледах ги и се чудех защо са се спрели на мен. Ако трябва да съм честен обаче, знаех отговора. Бях идеалният кандидат за подмолния свят. Бях умен, открай време бях самотник и носех дълбоки душевни рани.

Баща ми е изчезнал, преди да се родя, и никога повече не се появи. Няколко години по-късно майка ми беше убита в апартамента ѝ в Детройт - както казах, има места, които ще помня цял живот.

Бях единствено дете и се оказах при осиновители, в Гринич, Кънектикът - двайсет акра подстригани морави, най-добрите училища, които могат да се намерят с пари, най-тихата къща, която може да си представи човек. След като попълниха семейството си, Бил и Грейс Мърдок положиха всички усилия, предполагам, но аз така и не станах сина, когото искаха.