Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 6

Тя зачака, но той не пожела да каже нищо повече.

— Пропусна най-хубавата част! — скара му се тя.

— Има най-хубава част? — попита престолонаследникът, а изражението на лицето му застина по средата между усмивка и гримаса.

Каол я изгледа кръвнишки и продължи:

— Бягството от Ендовиер е невъзможно. Баща ви се е погрижил за това. Всеки от стражите ни може да простреля катерица от шейсет метра. Да се опиташ да се измъкнеш е самоубийство.

— Но ти си жива — довърши принцът.

— Да. — Усмивката на Селена помръкна.

— Как така? — попита Дориан.

— Откачих. — Очите й изстинаха.

— Така ли го наричаш? — възмути се капитан Уестфол. — Убила е тъмничаря си и двайсет и трима стражи, преди да я хванат. Била е на косъм от стената, преди да я зашеметят.

— Е? — попита Дориан. — Капитан Уестфол, колко далеч може да стигне един роб от мините, докато се опитва да избяга?

— Метър — промърмори той. — Стражите ни обикновено го застрелват, преди да е изминал и метър.

Мълчанието на престолонаследника не я зарадва.

— Знаела си, че се самоубиваш — каза накрая той. Веселието бе изчезнало от тона му.

Може би не бе толкова добра идея да се хвали с бягството си.

— Да — призна си тя.

— Но не са те убили.

— Баща ти нареди да бъде оставена жива колкото се може по-дълго. Да преживее нещастието, което Ендовиер носи на враговете си. Побилите я тръпки нямаха нищо общо с температурата в залата.

— Никога не съм си и мечтала, че ще избягам.

Прочете съжалението в погледа му и й се прииска да го удари.

— Много ли белези носиш? — попита принцът.

Тя се усмихна и сви рамене, докато той слизаше от подиума.

— Обърни се, нека видя гърба ти.

Селена се намръщи, но се подчини, докато принцът вървеше към нея. Каол ги приближи.

— Не мога да ги видя през цялата тази мръсотия — оплака се принцът, докато се мъчеше да разгледа тялото й през парцаливата туника, — а и тази ужасна миризма не ме улеснява!

Тя се намръщи още повече.

— Когато човек не разполага с баня и парфюм, не може да ухае като вас. Ваше Височество!

Престолонаследникът изцъка с език и я обиколи бавно. Каол и стражите му ги гледаха с ръце на мечовете.

Не че това щеше да им помогне. За по-малко от секунда тя можеше да преметне оковите си около врата на принца и да разкъса трахеята му. Щеше да е забавно, дори само заради изражението на Каол.

Принцът обаче явно не осъзнаваше в каква опасност се намира. Селена се почувства обидена.

— Така като гледам — продължи да коментира той — има три големи белега. Можеше и да е по-зле, но ще трябва да разчитаме на роклите, за да ги скрием.

— Рокли?

Бе толкова близо до нея, че можеше да различи елегантния шев на жакета му.

Оказа се, че не мирише на парфюм, а на коне и стомана.

— Какви забележителни очи имаш — усмихна се Дориан. — И колко гневни!

Достатъчно близо беше, за да го удуши — него, сина на човека, обрекъл я на бавна агония. Селена беше на ръба.

— Искам да знам... — отвори уста тя, но в този момент капитанът на охраната я дръпна рязко назад.

— Нямаше да го убия, тъпако!

— Дръж си езика, за да не се озовеш обратно в мините — предупреди я капитанът и кафявите му очи заблестяха.