Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 5

Тя се размърда, а той се намръщи и я огледа.

— Спомням си, че те помолих да я изкъпеш — каза на капитан Уестфол, който пристъпи напред. Бе забравила, че в стаята има и друг човек. Огледа парцалите по себе си и мръсната си кожа и не успя да потисне чувството за срам. Това бе толкова унизително за едно някога красиво момиче!

На пръв поглед някой щеше да реши, че очите й са сини или сиви, в зависимост от цвета на дрехите й. Само отблизо се виждаше и тънкият златист кръг около зениците. Повечето хора обаче биваха привлечени от златистата й коса, която все още пазеше спомена за някогашната си хубост. Накратко. Селена Сардотиен бе надарена с някои красиви черти, които компенсираха мнозинството по-обикновени. Още като младо момиче установи, че с помощта на козметиката може да изглежда фатална.

Но сега застанала пред Дориан Хавилиард се чувстваше като уличен плъх. Лицето й пламна, когато капитан Уестфол отговори.

— Не исках да Ви карам да чакате.

Каол посегна към нея, но престолонаследникът поклати глава.

— Не бързай с банята. Искам да видя потенциала й.

Принцът изправи рамене, без да изпуска Селена от поглед.

— Не вярвах, че някога ще имаме удоволствието да се запознаем. Както може би се досещаш, аз съм принц Дориан Хавилиард, престолонаследник на Адарлан, а може би и на по-голямата част от Ерилея.

Тя се опита да потисне горчивината в себе си, когато чу това име.

— А ти си Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан. Може би най-добрият убиец в цяла Ерилея. — Огледа я внимателно, след което вдигна тъмните си добре поддържани вежди. — Малко младичка ми се виждаш. — Той опря лакти на бедрата си. — Чувал съм най-невероятни неща за теб. Как ти се вижда Ендовиер след лукса в Рифтхолд?

„Надменен боклук."

— По-щастлива не мога и да бъда — отвърна напевно тя и заби нокти в дланите си.

— И си все още жива, което си е едно малко чудо. Повечето хора в мините не преживяват и месец.

— Както казахте, малко чудо.

Тя премигна и намести оковите си, все едно са ръкавици. Престолонаследникът се извърна към капитана.

— Много й знае устата, не мислиш ли? Не изглежда като да е от село.

— Радвам се, че го оценявате.

— Ваше Височество — сопна й се Каол Уестфол.

— Какво? — не разбра Селена.

— Ще се обръщаш към него с „Ваше Височество"!

Селена му се ухили, след което отново се обърна към принца. Дориан Хавилиард се засмя.

— Скъпа, нали разбираш, че вече си робиня? Май присъдата ти не те е научила на нищо.

Щеше да скръсти ръце, ако не бяха оковани.

— Освен да боравя с кирка, на нищо друго.

— Не си ли опитвала да избягаш?

— Веднъж — усмихна се бавно тя.

— Не си ми казал — вдигна вежди принцът към капитан Уестфол. Селена надзърна през рамо към Каол, който погледна извинително към владетеля си.

— Главният тъмничар ме уведоми този следобед, че е имало инцидент. Преди три месеца...

— Четири — поправи го Селена.

— Преди четири месеца — обясни Каол. — Сардотиен се е опитала да избяга, веднага след като е пристигнала.