Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 8

Сара Джанет Маас

— Мери си приказките — предупреди я Каол.

— Ами ти? — вдигна вежди към капитана тя. Това наистина бе невероятно. Тя кралски шампион! — Да не би любимият ни владетел да те намира за недостоен?

— Ако млъкнеш поне за малко, може би ще чуеш какво се опитва да ти каже Негово Височество — постави ръка на меча си капитанът.

— Добре тогава — обърна се тя към принца.

Дориан се облегна на трона си.

— Баща ми има нужда от човек, който да помага на империята. Някой, който да му помага с... хм, по-трудните характери.

— Искаш да кажеш, че му трябва лакей, който да върши мръсната работа.

— Щом държиш да сме искрени, да — отвърна принцът. — Шампионът трябва да кара враговете му да си мълчат.

— Като в гроба — отвърна мило тя.

Лека усмивка изкриви устните на Дориан, но той успя да остане сериозен.

— Точно така.

Да работи като верен слуга на краля на Адарлан. Вирна брадичка. Да убива за него, да бъде зъбът в устата на звяра, откъснал половин Ерилея...

— Ами ако приема?

— Тогава след шест години ще бъдеш свободна.

— Шест години?

Думата свобода обаче отново проехтя в съзнанието й.

— Ако откажеш — отгатна следващия й въпрос Дориан, — си оставаш в Ендовиер.

Сапфирените му очи изстинаха и тя преглътна. Нямаше нужда да й пояснява, че ще умре тук.

Шест години като кинжал на краля. или доживотен затвор в Ендовиер.

— Има обаче и уловка — продължи принцът.

Тя запази лицето си безизразно, докато той си играеше с пръстена на ръката си.

— Позицията още не ти е предложена. Баща ми иска да се позабавлява. Той организира съревнование и е поканил двайсет и трима дворяни да участват със свои кандидати, които да бъдат обучени в стъкления замък. Накрая шампионът ще се определи с дуел. Ако спечелиш. — Той се усмихна леко. — Тогава официално ставаш Асасин на Адарлан.

Тя не отвърна на усмивката му.

— И кои точно са ми противниците?

Като видя изражението й, лицето на принца помръкна.

— Крадци, убийци и воини от цяла Ерилея.

Тя отвори уста, но той я прекъсна.

— В случай, че спечелиш и се докажеш едновременно като умела и вярна, баща ми се е заклел, че ще те освободи. А и докато си шампион ще получаваш хубава заплата.

Тя почти не чу последните му думи. Съревнование. С непознати, дошли от кой знае къде. И с други асасини!

— Кои са другите асасини? — попита тя.

— Не си ги чувала. Не са известни като теб. Което ми напомня още нещо. Ти няма да се състезаваш като Селена Сардотиен.

— Моля?

— Ще използваш псевдоним. Предполагам, че не си разбрала какво се случи след процеса срещу теб.

— Човек трудно следи новините, докато робува в мините.

Дориан се изсмя, след което поклати глава.

— Никой не знаеше, че Селена Сардотиен е толкова млада. Всички смятаха, че си по-възрастна.

— Какво? — попита тя, а лицето й поаленя. — Как е възможно? Трябваше да се гордее, че е останала скрита от света, но...

— Успя да опазиш тайната коя си през годините, като уби всички, които се изпречваха на пътя ти. След процеса татко реши, че ще е добре да не обявяваме на Ерилея коя си. Предпочита нещата да са така. Какво ли ще кажат враговете ни, ако разберат, че сме били ужасени от младо момиче?