Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 8
Сара Джанет Маас
— Мери си приказките — предупреди я Каол.
— Ами ти? — вдигна вежди към капитана тя. Това наистина бе невероятно. Тя кралски шампион! — Да не би любимият ни владетел да те намира за недостоен?
— Ако млъкнеш поне за малко, може би ще чуеш какво се опитва да ти каже Негово Височество — постави ръка на меча си капитанът.
— Добре тогава — обърна се тя към принца.
Дориан се облегна на трона си.
— Баща ми има нужда от човек, който да помага на империята. Някой, който да му помага с... хм, по-трудните характери.
— Искаш да кажеш, че му трябва лакей, който да върши мръсната работа.
— Щом държиш да сме искрени, да — отвърна принцът. — Шампионът трябва да кара враговете му да си мълчат.
— Като в гроба — отвърна мило тя.
Лека усмивка изкриви устните на Дориан, но той успя да остане сериозен.
— Точно така.
Да работи като верен слуга на краля на Адарлан. Вирна брадичка. Да убива за него, да бъде зъбът в устата на звяра, откъснал половин Ерилея...
— Ами ако приема?
— Тогава след шест години ще бъдеш свободна.
— Шест години?
Думата свобода обаче отново проехтя в съзнанието й.
— Ако откажеш — отгатна следващия й въпрос Дориан, — си оставаш в Ендовиер.
Сапфирените му очи изстинаха и тя преглътна. Нямаше нужда да й пояснява, че ще умре тук.
Шест години като кинжал на краля. или доживотен затвор в Ендовиер.
— Има обаче и уловка — продължи принцът.
Тя запази лицето си безизразно, докато той си играеше с пръстена на ръката си.
— Позицията още не ти е предложена. Баща ми иска да се позабавлява. Той организира съревнование и е поканил двайсет и трима дворяни да участват със свои кандидати, които да бъдат обучени в стъкления замък. Накрая шампионът ще се определи с дуел. Ако спечелиш. — Той се усмихна леко. — Тогава официално ставаш Асасин на Адарлан.
Тя не отвърна на усмивката му.
— И кои точно са ми противниците?
Като видя изражението й, лицето на принца помръкна.
— Крадци, убийци и воини от цяла Ерилея.
Тя отвори уста, но той я прекъсна.
— В случай, че спечелиш и се докажеш едновременно като умела и вярна, баща ми се е заклел, че ще те освободи. А и докато си шампион ще получаваш хубава заплата.
Тя почти не чу последните му думи. Съревнование. С непознати, дошли от кой знае къде. И с други асасини!
— Кои са другите асасини? — попита тя.
— Не си ги чувала. Не са известни като теб. Което ми напомня още нещо. Ти няма да се състезаваш като Селена Сардотиен.
— Моля?
— Ще използваш псевдоним. Предполагам, че не си разбрала какво се случи след процеса срещу теб.
— Човек трудно следи новините, докато робува в мините.
Дориан се изсмя, след което поклати глава.
— Никой не знаеше, че Селена Сардотиен е толкова млада. Всички смятаха, че си по-възрастна.
— Какво? — попита тя, а лицето й поаленя. — Как е възможно? Трябваше да се гордее, че е останала скрита от света, но...
— Успя да опазиш тайната коя си през годините, като уби всички, които се изпречваха на пътя ти. След процеса татко реши, че ще е добре да не обявяваме на Ерилея коя си. Предпочита нещата да са така. Какво ли ще кажат враговете ни, ако разберат, че сме били ужасени от младо момиче?