Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 3

В момента обаче имаше други грижи. Дали най-накрая нямаше да я обесят? Усети хлад в стомаха си. Действително бе достатъчно важна, за да бъде екзекутирана лично от капитана на кралската стража. За какво обаче им трябваше да я вкарват в тази противна сграда?

Най-после спряха пред стъклени врати в червено и златно, които бяха толкова дебели, че през тях не се виждаше нищо. Капитан Уестфол кимна на двамата стражи, застанали от двете им страни, и мъжете тропнаха с копия, за да го поздравят.

Ръката на капитана стисна нейната толкова силно, че я заболя. Той придърпа Селена към себе си, но краката й сякаш бяха от олово и тя му се опълчи.

— В мините ли ти се връща? — попита той. Звучеше леко развеселен.

— Може би ако знаех за какво става въпрос, нямаше да се дърпам толкова.

— Скоро ще разбереш.

Дланите й се изпотиха. Да, най-после щяха да я убият.

Вратите се отвориха със скърцане и разкриха тронна зала. Гигантски полилей, оформен като лоза, заемаше по-голямата част от тавана, а диамантената му светлина стигаше чак до прозорците в далечния край на залата. В сравнение с мрака навън цялата тази яркост й се видя като плесница. Напомняне за това колко много печелят от труда й.

— Влизай — изръмжа капитанът, избута я със свободната си ръка и най-накрая я пусна. Селена се олюля, а покритите й с мазоли нозе се хлъзнаха по излъскания под. Изправи се и се обърна назад, за да види появата на нови шестима стражи.

Четиринайсет, без да броим капитана. Всички — със златния уивърн на туниките си. Това бяха личните телохранители на кралското семейство, безпощадни и светкавични, обучавани още от раждането си да защитават и убиват.

Тя преглътна. Бе едновременно замаяна и изплашена, но все пак се обърна към залата. На покрития с орнаменти дървен трон седеше красив младеж. Всички се поклониха, а сърцето й прескочи един удар.

Бяха я отвели пред престолонаследника на Адарлан.

2.

— Ваше Височество — каза капитанът на стражата. Изправи се след нисък поклон, свали качулката си и разкри късо подстриганата си кестенява коса. Явно качулката наистина бе използвана, за да я стресне. Все едно такъв номер би свършил работа при нея.

Въпреки раздразнението си обаче тя премигна. Беше толкова млад!

И макар да не бе прекалено хубав, капитан Уестфол я привлече с ясните си златистокафяви очи и суровото си лице.

Сведе поглед и внезапно усети цялата мръсотия по тялото си.

— Това ли е тя? — попита престолонаследникът на Адарлан, а Селена се огледа, докато капитанът кимаше. И двамата се бяха вторачили в нея в очакване тя да се поклони. Когато остана изправена, Каол се размърда неспокойно, а принцът погледна критично към капитана си, преди да вирне брадичката си още по-високо.

Да му се поклони, как ли пък не! Нямаше да изкара последните мигове от живота си като послушно животно.

Зад гърба й отекнаха стъпки и някой я хвана за врата. Преда да бъде хвърлена върху ледения мраморен под, Селена видя само червендалесто лице, на което бяха цъфнали пясъчноруси мустаци. Лицето й пламна от болка, а пред очите й излязоха звездички. Ръцете я заболяха от оковите, които им пречеха да се наместят както трябва. Сълзи от болка потекоха по бузите й, макар да се помъчи да ги преглътне.