Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 44

Последният асасин на име Грейв (Гроб (от англ) — Бел.ред.), обаче привлече вниманието й. Той бе нисък и слаб, с неприятно лице, което караше хората да извръщат поглед. Влезе в залата с окови, които бяха махнати чак когато стражите около него — а те бяха цели пет — му отправиха официално предупреждение. Дори сега не го изпускаха от очи. Докато се представяше, Грейв се усмихна мазно и разкри жълтите си зъби. Тя се почувства омерзена, когато погледът му се спря на тялото й. Такива хора никога не се задоволяваха с това просто да убият. Не и ако жертвите са жени.

Насили се да отвърне на лъстивия му поглед.

— А ти? — прекъсна мислите й Бруло.

— Лилиан Гордайна — каза тя и вирна брадичка, — крадла на бижута от Белхейвън.

Някои от мъжете се изкикотиха и тя стисна зъби. Нямаше да й се присмиват, ако знаеха истинското й име или това, че може да ги одере живи дори без ножа си.

— Хубаво — махна с ръка Бруло, — имате пет минути да оставите оръжията си настрана и да си поемете дъх. След това ще има бягане, за да видим в каква форма сте. Тези, които не могат да пробягат разстоянието, ще си вървят у дома — или по-скоро в затвора, от който покровителите им са ги измъкнали. Първото ви изпитание е след пет дни. Благодарете на боговете, че не е по-скоро!

След тези думи всички наоколо се пръснаха. Шампионите разговаряха с треньорите си за това кой според тях е най-сериозният им противник. Вероятно Каин или Грейв. Едва ли някой би се уплашил от крадла на бижута. Каол остана зад нея, докато останалите претенденти се отдалечаваха.

Не бе прекарала осем години в изграждане на репутацията си и една в мините на Ендовиер, за да бъде унижавана така.

— Ако трябва да се нарека крадла отново...

— Какво? — вдигна вежди Каол.

— Знаеш ли колко обидно е да се правиш на никаквица от малко градче?

— Не мога да повярвам, че си толкова надменна — погледна я съжалително той. Тя настръхна, но той продължи.

— Беше глупаво да тренираме сега. Не знаех, че си толкова добра. За щастие, никой не забеляза. И знаеш ли защо, Лилиан? — Той я приближи и снижи глас. — Защото си просто едно хубаво момиче. Защото си обикновена крадла от обикновен малък град. Огледай се внимателно. — Той се озърна крадешком към останалите шампиони. — Някой от тях да те зяпа? Да те преценява? Не. Защото не си им конкурент. Защото не стоиш между тях и свободата им.

— Тъкмо това е унизителното!

— Тъкмо това е капанът. Трябва да останеш незабелязана по време на съревнованието. Няма да блестиш, няма да пребиваш крадци, войници и главорези. Ще се представяш прилично, така че никой да не заподозре нищо. Така че да са сигурни в елиминацията ти и да съсредоточат вниманието си върху по-силни и по-опасни противници като Каин. И тъкмо така ще спечелиш — продължи Каол — и ще видиш изражението на лицата им, когато разберат, че са били победени. Тогава успехът ти ще е още по-сладък, а обидите и униженията ще си струват. — Той протегна ръка, за да я изведе навън. — Какво ще кажеш за това, Лилиан Гордайна?