Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 41

Не се бе отказала от това да затвори устата на Каин завинаги. Засега обаче щеше просто да накара Каол да съжалява за думите си.

Всички оръжия бяха добре направени и блестяха на слънчевата светлина. Селена ги елиминираше едно по едно, като преценяваше с кое каква рана може да нанесе на лицето на капитана.

Сърцето й забързваше ритъма си, когато прокарваше пръст по остриетата и дръжките на различните оръжия. Установи, че се колебае между ловните кинжали и една красива рапира с богато украсен гард.

С нея можеше да го намушка от разстояние.

Оръжието запя, когато го извади от стойката и го задържа в ръка. Имаше прекрасно острие — дълго, гладко, леко.

Бяха толкова глупави. Не й даваха достъп до обикновен нож за масло, но й даваха това?

„Нека първо го поуморя" — помисли си тя.

Каол захвърли плаща си върху нейния, а мускулите му се раздвижиха под черната риза. Изтегли меча си и нареди:

— Ан гард!

След което застана в защитна позиция.

Селена го загледа тъпо.

„За какъв се мислиш, че да ми казваш ан гард?"

— Смяташ да почваме отначало? — Попита тя толкова тихо, че само той я чу. След което потърка дръжката. Пръстите й се увиха около хладката повърхност. Все пак изкарах цяла година в Ендовиер. Може и да съм забравила как да се бия. Предвид това колко хора изколи в мините, не мисля, че си забравила каквото и да е,

— Това беше с кирка заяви тя и усмивката и стана зловеща. Там е лесно. Пукваш главата на някого или го изкормваш. — За щастие, никой от останалите шампиони не ги подслушваше. — Ако смяташ това за равностойно на боя с меч, се чудя как ли се биеш самият ти... капитан Уестфол?

Тя постави свободната си ръка на сърцето и притвори очи, за да наблегне на казаното.

Капитанът на стражата изръмжа и я нападна.

Както и очакваше. Очите й рязко се отвориха, веднага щом подметките на ботушите му изстъргаха по земята. Тя завъртя ръка, за да блокира удара на меча му, а краката й се преместиха така, че да поемат тежестта на сблъсъка. Стоманените остриета се срещнаха със звън. Звукът бе странен и някак по-болезнен, отколкото би бил истински удар. Селена обаче не мислеше за това. Той нападна отново. Тя го блокира с лекота, но ръцете я заболяха, все едно мускулите й се събуждат от дрямка. Въпреки това, тя не отстъпи, а продължи да се защитава.

Битките с мечове бяха като танц — трябваше да следваш определени стъпки, иначе всичко се проваляше. Веднъж влезеш ли в ритъм, просто не трябваше да изоставаш.

Останалите съперници и светът около тях избледняха.

— Браво! — процеди Каол през зъби, когато тя го принуди да се защитава. Краката й горяха. — Много добре — изпъшка той.

Ако трябваше да бъде честна, него също си го биваше. Направо си беше жив дявол, ама никога нямаше да му го признае.

Остриетата се срещнаха и двамата притиснаха оръжията си. Той бе по-силен и тя простена от усилието, което й костваше да задържи острието му надалече от себе си.

Но колкото и силен да беше, не можеше да се мери с нея по скорост.

Тя отстъпи назад и нападна с лъжлив удар, а краката й се придвижиха с грацията на фламинго. Изненадан, той съумя само да отстъпи, но силата на удара му се бе изгубила.