Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 23

Накрая тя остави пособията за билярд, защото щеше да е подозрително, ако нещо внезапно изчезнеше. Щеше обаче да е лесно да вземе някоя от пръчките, ако й потрябва за бягството, или да използва тежките топки, за да повали в безсъзнание някой от стражите.

Върна се в спалнята си уморена и се хвърли на огромното легло. Матракът бе толкова мек, че тя потъна с няколко сантиметра, и достатъчно широк, за да могат трима души да спят спокойно, без да си пречат.

Селена се сви на една страна, а клепачите й натежаха...

Спа около час, докато един слуга не обяви, че е пристигнал шивач, който да подготви подходящото за благородна дама облекло. Цял час й вземаха мерки, като в същото време й представяха различни платове и цветове. Веднага намрази повечето от тях. Няколко привлякоха вниманието й, но когато се опита да препоръча някой стил, който да я направи да изглежда по-добре, получи само презрително махване с ръка и свиване на устни.

Изкуши се да намушка шивача в окото с някоя от собствените му игли.

След това се изкъпа. Чувстваше се почти толкова мръсна, колкото и в Ендовиер, и бе благодарна на любезните слуги, които се погрижиха за нея. Много от раните, които бе получила, се бяха превърнали в тънки бели белези, макар гърбът й да носеше най-много следи от щетите. След цели два часа грижи, през които сресаха косата й, подрязаха ноктите й и махнаха мазолите от ръцете и крака й. Селена се усмихна в огледалото на съблекалнята.

Само слугите в столицата можеха да се справят толкова добре. Изглеждаше великолепно. Наистина фантастично. Носеше рокля с цвят на орхидея и с дълги ръкави. Индиговото елече бе набраздено от златни шевове, а от раменете й падаше бял плащ. Косата й, сплетена на една страна с подобна на панделка шнола, се спускаше на деликатни вълни.

Усмивката й обаче угасна, когато си спомни за какво е дошла. Приличаше на кралски пудел, а не на шампион.

— Хубава си — обади се по-възрастен женски глас и Селена се завъртя на пети. Роклята й изшумоля. Корсетът й притисна ребрата толкова силно, че едва не остана без дъх. Затова предпочиташе туника и панталони!

Пред нея стоеше дебела жена в шарена рокля, отличаваща я като една от слугините в кралския двор. Лицето й бе леко набръчкано, но доста жизнено и с червени бузи. Тя се поклони.

— Филипа Спиндълхед — представи се жената, — личната Ви слугиня. Вие трябва да сте.

— Селена Сардотиен — отвърна простичко асасинът.

— Не обявявайте това толкова високо, госпожице — ококори се Филипа. — Само аз знам. Както и стражите.

— Какво тогава мислят хората за цялата тази охрана?

Филипа приближи, без да обръща внимание на убийствения поглед на Селена, и намести краищата на роклята й.

— Другите шампиони също имат стражи пред покоите си. А и мнозина биха сметнали, че сте поредната любовница на принца.

— Поредната?

— Той има голямо сърце — усмихна се Филипа, но не изпусна от поглед роклята.

— И жените го обичат? — Селена изобщо не бе изненадана.

— Не е моя работа да обсъждам Негово Височество. И Вие трябва да се сдържате.

— Ще правя каквото си искам. — Тя погледна сбръчканото лице и се запита защо ли са й изпратили тази жена за слугиня. Можеше да я убие за секунди.