Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 22

Постара се да не обръща внимание на стражите отдолу.

Когато Каол я остави, Селена незабавно отиде в банята. Докато капитанът я развеждаше и тя охкаше и ахкаше колко са хубави покоите й, бе преброила прозорците — дванайсет, изходите — един, както и стражите под прозорците и балкона — девет. Всеки от тях беше въоръжен с меч, нож и арбалет, но макар да изглеждаха нащрек, когато капитанът мина покрай тях, Селена от личен опит знаеше, че арбалетът е тежко оръжие за часове стоене на пост.

Тя излезе от прозореца на спалнята си, притисна се до мраморната стена и погледна надолу. Както и предполагаше, стражите вече бяха метнали арбалетите си на рамо. Щеше да им отнеме безценни секунди, за да ги заредят и подготвят за стрелба, секунди, през които тя можеше да пререже гърлата им, да вземе мечовете им и да изчезне в градините.

Усмихна се, застана пред прозореца и разгледа градината пред себе си. Далечният й край завършваше с дървета, скриващи игрището. Бе видяла достатъчно от замъка, за да разбере, че се намира в южната му част. Ако минеше през игрището, щеше да се озове пред каменната стена, отвъд която бе река Ейвъри.

Селена се прибра и отвори вратите на оръжейната, дрешника и будоара си. Оръжия, разбира се, нямаше — нито дори ръжен. Въпреки това взе няколко костени фуркети от дрешника и един конец, който намери в огромната си съблекалня. Игли нямаше. Тя коленичи на покрития с килим под в стаята, в която още нямаше дрехи и, без да изпуска вратата от поглед, бързо откъсна главите на фуркетите и ги завърза заедно с конеца. Когато приключи, вдигна предмета и се намръщи.

Е, не беше истински нож, но наредени така, фибите можеха да нанесат някои щети. Тя опита върховете с пръст и направи гримаса от допира им до загрубялата й кожа. Да, определено щеше да боли, ако атакуваше шията на някой страж. С това можеше да го обезвреди достатъчно дълго, че да му вземе оръжието.

Селена влезе обратно в спалнята, прозя се и застана на ръба на матрака, за да скрие саморъчно направеното си оръжие в една от сгъвките на балдахина. После се огледа отново около себе си. Нещо не бе съвсем наред във височината на стените, но не бе сигурна какво точно. Освен това балдахинът предлагаше много скривалища. Какво ли още можеше да вземе, без да я забележат? Каол сигурно бе наредил да претърсят стаята, преди Селена да пристигне. Тя застана на вратата на спалнята и се ослуша. Когато се увери, че е сама, излезе във фоайето и тръгна към игралната зала.

Погледна към един от билярдните стикове край далечната стена, а после и към тежките оцветени топки на зелената маса, и се усмихна заканително. Каол изобщо не бе толкова умен, колкото си въобразяваше.