Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 21

По-скоро, отколкото й се искаше, железните и стъклените порти на замъка се появиха, решетъчните врати се отвориха и дузина стражи обградиха калдъръмения път, който водеше към арката. С вдигнати копия и правоъгълни щитове, с очи, скрити зад бронзови шлемове.

Всички носеха червени наметала. А доспехите им, макар и захабени, бяха майсторски изработени от мед и кожа.

Отвъд арката имаше път, опасан от дървета в златно и сребърно. Стъклени лампи изникваха сред живия плет, обграждащ пътя. Когато минаха под още една стъклена арка, звуците на града заглъхнаха и замъкът се издигна пред тях.

Каол въздъхна и слезе на открития двор. Селена бе издърпана от седлото и свалена на несигурните си крака. Навсякъде блестеше стъкло, а една ръка я хвана за рамото. Появиха се конярчета, които отведоха кобилата й към обора.

Каол я дръпна към себе си и задържа плаща й докато престолонаследникът приближаваше.

— Шестстотин стаи, войнишки казарми, слугински помещения, три градини, игрище и конюшни от двете страни — каза Дориан, загледан в дома си. — На кого би му трябвало толкова много място.

Тя се усмихна леко, донякъде очарована от внезапното му откровение.

— Не знам как заспиваш вечер, когато знаеш, че от смъртта те дели само една стъклена стена. — Тя погледна нагоре, но бързо сведе очи към земята. Не се боеше от височини, но мисълта да бъде на такова място, защитена само от стъкло, караше стомаха й да се свива.

— Значи си като мен — подсмихна се Дориан. — Слава на боговете, че ти уредих стая в каменния замък. Не бих искал да се чувстваш некомфортно.

Селена прецени, че да му се цупи няма да е най-доброто решение, и затова погледна към огромните каменни стени. Вратите им бяха от дебело червено стъкло и бяха зейнали пред нея като пастта на великан. Видя обаче, че вътрешността е направена от камък. Изглеждаше все едно някой е пуснал стъкления замък отгоре.

Колко нелепо, помисли си тя. Стъклен замък.

— Е — каза Дориан, — като гледам, малко си се пооправила и вече не си толкова бледичка. Добре дошла у дома, Селена Сардотиен.

Той кимна към няколко благородници, които се поклониха бързо.

— Съревнованието започва утре. Капитан Уестфол ще те отведе до покоите ти.

Тя потърси с поглед евентуалните си съперници, но наоколо нямаше и следа от нечие пристигане.

Принцът кимна към още няколко дворяни, а когато заговори отново, не погледна нито към асасина, нито към капитана.

— Трябва да се видя с татко — заяви той и спря погледа си на една особено симпатична млада дама. Намигна й, а тя скри лицето си зад дантелено ветрило и ускори крачка.

— С теб ще се видим по-късно — кимна Дориан на Каол и без да продума на Селена тръгна нагоре по стъпалата на замъка.

Червеният плащ се вееше зад гърба му.

Престолонаследникът удържа на думата си. Покоите й бяха в едно от крилата на каменния замък и се оказаха далеч по-големи, отколкото бе предполагала. В тях имаше спалня с баня и съблекалня, малка столова и зала за игри и развлечения. Всяко помещение беше обзаведено с мебели в златно и червено, а на едната от стените в спалнята й бе окачен оформен гоблен. Навсякъде имаше дивани и столове, разположени както повелява добрият вкус. Балконът й гледаше към фонтана в една от градините, която бе много красива.