Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 188

— Беше твой добър експеримент. Тя се превърна в силен съюзник, а все още не подозира нищо за влиянието, което имахме върху нея. Възлагам големи надежди на тези сили — призна кралят и погледна собствения си черен пръстен. — Каин показа удобствата на физическата трансформация, а Калтейн — възможността да се влияе върху мисли и чувства. Бих искал да опитам силите на пръстена върху ума на още няколко души.

— Чак съжалявам, че Калтейн се оказа толкова податлива — изръмжа Перингтън. — Тя искаше да ме използва, за да докопа сина ти, но аз не желая силата да я превърне във втори Каин. Въпреки всичко не ми допада мисълта как гние в тъмницата.

— Не се безпокой за Калтейн, приятелю. Няма да остане там завинаги. Когато ехото от скандала заглъхне и асасинът е зает с моите задачи, ще направим на Калтейн предложение, на което няма да може да откаже. А ако смяташ, че не може да й се има доверие, си има начини да я контролираме...

— Нека първо видим как ще й повлияе тъмницата — отвърна бързо Перингтън.

— Естествено, естествено. Това е само идея.

Двамата притихнаха и херцогът се изправи.

— Херцоже — каза кралят и гласът му отекна в залата. Огънят в камината потръпна и грейна със зеленикаво сияние. — Скоро ще имаме много работа в Ерилея. Бъди готов. И зарежи плана да използваме ейлвийската принцеса. Буди нежелано внимание.

Херцогът само кимна, поклони се и излезе от залата.

53.

Селена се отпусна на облегалката на стола си, подпря крака на масата и започна леко да се поклаща. Наслаждаваше се на разхлабването на схванатите си мускули и прелистваше страниците на книгата, която държеше. Лапичка спеше под масата и тихичко похъркваше. Отвън слънчевият следобед бе превърнал снега в бляскава течаща вода, чието сияние осветяваше цялата светлина. Раните на Селена вече не я боляха толкова, но тя все още накуцваше. Ако имаше късмет, скоро щеше да започне да тича.

Бе минала цяла седмица от дуела. Филипа вече прочистваше дрешника на Селена, така че в него да се поберат още повече дрехи. Всичките онези одежди, които Селена смяташе да си купи, когато я пуснеха да си ги напазарува сама в Рифтхолд с невероятната заплата на кралски шампион. Надяваше се да започне да я получава веднага щом подпише договора си... когато и да се случеше това.

Когато Филипа бе заета, я посещаваха Нехемия и Дориан. Принцът често й четеше на глас до късно през нощта. Когато Селена най-накрая заспеше, сънищата й се изпълваха с древни думи и отдавна забравени лица, със Знаци на Уирда, които блестяха в сияйно синьо, с краля, който бе призовал армия живи мъртъвци от пъкъла. След като се събудеше, правеше всичко възможно, за да ги забрави, особено нещата, свързани с магия.

Бравата на вратата й се завъртя и сърцето й се качи в гърлото. Настъпил ли бе моментът да подпише договора си.

Вътре обаче не влезе нито Дориан, нито Нехемия, нито дори някой паж. Сякаш всичко замря, когато вместо тях се появи Каол.

Лапичка се спусна към него и замаха с опашка. Селена едва не падна от стола си, докато сваляше крака от масата, и се смръщи от болката, която премина през раната на крака й. Успя да стане, отвори уста, но установи, че не знае какво да каже.