Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 13

Усети, че капитан Уестфол я наблюдава. Загледа я изпод смръщените си вежди, свил устни. Тя вдигна рамене и отпусна веригата.

Денят напредна и небето се изчисти от облаците. Поеха по пътя през гората, после преминаха през планинската пустош на Ендовиер и се озоваха в по-приятни места. Не след дълго достигнаха Оуквалдския лес, който обграждаше Ендовиер и служеше като бариера между цивилизованите страни на Изтока и дивите земи на Запада. Легендите разказваха, че отвъд нея живеят странни и свирепи хора, потомци на рухналото Вещерско кралство. Веднъж Селена бе срещнала жена от тези прокълнати земи, която, макар и да се оказа жестока и кръвожадна, все пак си беше обикновен човек. Кървеше като всеки друг.

След няколко часа мълчание Селена се обърна към Каол.

— Според слуховете, след като приключи с Вендлин, кралят ще насочи вниманието си към Запада.

Каза го спокойно, но се надяваше той да потвърди или отхвърли твърдението й. Колкото повече научеше за краля и за текущото му положение, толкова по-добре.

Капитанът я изгледа отгоре до долу, след което просто отклони очи.

— Да — въздъхна тежко тя, — и на мен съдбата на онези грозни планини и пусти далечни поля ми е скучна.

Той стисна зъби.

— Докога смяташ да ме игнорираш?

— Не знаех, че те игнорирам — повдигна вежди капитан Уестфол.

Тя сви устни, но сподави раздразнението си. Не искаше да му доставя удоволствие.

— На колко си години?

— На двайсет и две.

— Толкова млад! — запърха с мигли тя, в очакване на някаква реакция. — Значи само за пет години си се издигнал високо в йерархията.

Той кимна простичко.

— А ти на колко си?

— На осемнайсет.

Капитанът не каза нищо.

— Знам — продължи тя. — впечатляващо е, че съм толкова малка и съм постигнала толкова много.

— Престъпленията не са постижение, с което да се гордееш, Сардотиен.

— Но да станеш най-добрият асасин в света — е!

Той си замълча.

— Защо не ме попиташ как съм го направила?

— Кое?

— Как станах толкова бързо талантлива и известна.

— Не ме интересува.

Това не бяха думите, които очакваше да чуе.

— Не си никак любезен — процеди тя през зъби. Явно трябваше да се постарае повече, за да му влезе под кожата.

— Ти си една престъпница, а аз съм капитан на кралската стража. Не съм длъжен да бъда любезен или изобщо да разговарям с теб. Радвай се, че не си затворена във фургона.

— Виждам, че си груб — дори когато правиш услуги.

Той отново не отговори и Селена се почувства глупаво. Минаха още няколко минути.

— Вие приятели ли сте с престолонаследника?

— Личният ми живот не те интересува.

— От благороднически произход ли си? — изцъка с език тя.

— Може да се каже — вирна леко брадичка той.

— Херцог?

— Не.

— Лорд?

Той не отговори и тя се усмихна.

— Лорд Каол Уестфол. — Тя си повя с ръка. — Сигурно придворните дами припадат по теб.

— Не ме наричай така. Не съм лорд — отвърна тихо той.

— Имаш ли по-голям брат?

—He.

— Защо тогава нямаш титла?

Отново не получи отговор. Знаеше, че трябва да го остави на мира, но не можа да се сдържи.

— Скандал? Незаконно дете? В какво си забъркан?

Уестфол така сви устни, че те побеляха.