Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 15

— Проклета гора — процеди мургав войник до нея. Един от другарите му, застанал до него, се изсмя.

— Колкото по-скоро изгори, толкова по-добре.

Останалите войници закимаха, а трети се обади;

— Гората е пълна с омраза.

— А вие какво очаквахте? — намеси се тя. Ръката на Каол се

стрелна към меча му, когато неколцина от тях започнаха да ругаят.

— Тази гора не е каква да е. — Тя посочи към дърветата с вилицата си. — Това е дъбравата на Бранън.

— Баща ми разказваше, че някога тук имало феи — обади се един от войниците, — но вече няма.

Друг отхапа от ябълката си и отвърна:

— Изчезнали заедно с всички гнусни същества на магията.

— Погрижихме се за тях, а? — обади се още някой.

— Мерете си приказките — сопна им се Селена. — Крал Бранън владееше магията, а Оуквалдския лес все още е неговата гора. Не бих се изненадала, ако някои от дърветата го помнят.

— Трябва да са на две хиляди години! — отвърна й един от войниците и останалите се разсмяха.

— Вълшебните създания са безсмъртни — отговори тя.

— Дърветата обаче не са.

Селена поклати глава и продължи да се храни.

— Какво знаеш за гората? — попита тихо Каол. Дали не й се подиграваше? Войниците изглеждаха готови да се смеят. Златистокафявите очи на капитана обаче бяха пълни с любопитство, а не с насмешка.

Селена преглътна още едно парче месо.

— Преди Адарлан да започне завоеванията си, в гората царувала магията.

Говореше тихо, но ясно. Той я зачака да продължи, но тя бе казала достатъчно.

— И? — настоя той.

— Не знам нищо повече — отвърна на погледа му тя.

Разочаровани от това, че няма за какво да я закачат, войниците продължиха да ядат.

Разбира се, бе излъгала, и Каол го знаеше. Тя познаваше историята на гората и старите й обитатели феите, гномите, нимфите, гоблините и още имена, които вече никой не помнеше. Всички те бяха управлявани от своите безсмъртни подобни на хора братовчеди — елфите, първите заселници на континента и най-древните измежду разумните раси в Ерилея.

Колкото повече покварата на Адарлан се разрастваше и кампанията на краля за избиването им напредваше, толкова повече елфите и феите отстъпваха, търсейки подслон в последните диви и недокоснати от човека места по света. Кралят на Адарлан бе забранил всичко — вълшебства, елфи, феи. Бе премахнал всяка следа от тях толкова внимателно, че дори тези, които имаха магическа кръв във вените си — Селена бе от тях, — вярваха, че магия никога не е съществувала. Кралят бе обявил, че всяко вълшебство идва от Богинята и нейните божествени слуги. И че да се използва е светотатствена имитация на силите й. Но въпреки забраната му повечето хора знаеха истината — магията сама бе изчезнала, сякаш предусетила предстоящите ужаси.