Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 26

Кръвта нахлу в главата на Селена. Принуди се да си поеме глътка въздух, а после още една. И още една. След това прошепна:

– Елин Галантиус е мъртва.

Това да произнесе името си... Проклетото име, от което се бе страхувала и което бе проклинала. Което бе искала да забрави.

Майев се усмихна и разкри острите си кучешки зъби.

– Да не си губим времето с лъжи.

Но това не бе лъжа! Онова момиче, принцесата, бе загинало в реката преди десет години. Селена вече не бе Елин Галантиус. Бе съвсем различен човек.

Стаята бе прекалено топла и прекалено малка, а извисяващият се зад гърба ù Роуан напомняше природна стихия.

Не ù бе останало време да събере сили, да измисли извинения и полуистини, както бе трябвало да направи последните няколко дни, вместо да потъва в тишината, студа и мъглата. Бе срещнала кралицата на елфите така, както Майев бе пожелала. В черна безименна крепост, която никак не подхождаше на красавицата с гарвановочерни коси, гледаща я с тъмните си бездънни очи.

Богове. Мили богове.

Майев бе страховита в своето съвършенство, спокойна, напълно неподвижна, вечна. Тъмната сестра на светлокосата Маб. Селена се бе измамила сама, вярвайки, че ще е лесно. Все още се бе опряла на Роуан, сякаш той бе стена, толкова неразрушима и древна, колкото обсипаните с руни камъни около крепостта. Роуан отстъпи назад с грацията на могъщ хищник и се подпря на вратата. Нямаше да я пусне да излезе, докато Майев не позволеше.

Кралицата на елфите остана притихнала. Дългите ù бели като луната на пръсти бяха скрити в полите на виолетовата ù рокля, а на стола ù бе кацнала бяла сова. Майев не си правеше труда да носи корона и Селена предположи, че такава не ù трябва. Всяко живо същество на земята знаеше коя е и каква е, дори да бе сляпо и глухо. Майев, героиня на хиляди легенди, злодей от още повече кошмари. Епоси, песни и поеми бяха писани за нея, толкова много, че мнозина се питаха дали тя не е просто мит.

Но този мит, този сън, този кошмар бе истински.

„Това може и да е за добро. Може да получиш отговорите на въпросите си веднага. Да се върнеш в Адарлан за броени дни. Просто дишай.“

Но дори дишането бе трудно, докато кралицата, известна с това, че подлудява мъжете за удоволствие, наблюдаваше всяко потръпване на гърлото ù. Совата, кацнала на стола ù – дали бе истинско животно, или елф? – също я наблюдаваше. Ноктите бяха свити около облегалката и дълбаеха в дървото.

За миг ù се стори някак нелепо. Това, че Майев я приема в този полуизгнил кабинет, на бюро, покрито с Уирда, знаеше какво. Богове, това, че изобщо Майев стои на бюро. Трябваше да е в етерна долина, обкръжена от светулки и деви, танцуващи на музиката на лютня и арфа, да е зачетена в звездите все едно са стихове.

Не тук.

Селена се поклони ниско. Предполагаше, че трябва да падне на колене, но и без това миришеше ужасно, а лицето ù вероятно все още носеше синините от побоя във Варес. Когато се изправи, Майев бе леко усмихната, като черна вдовица, забелязала муха в паяжината си.