Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 275

Никой не забеляза как мечът прелита над реката. Дръжката му хвана лъчите на слънцето и блесна като златен огън, преди да потъне в тъмните води завинаги.

68

Оказа се, че Роуан има много свободно тълкувание на подчинението, което изискваше от него кръвната клетва. По време на двете седмици пътуване до най-близкото пристанище на Вендлин той командваше Селена дори по-дръзко отпреди. Вярваше, че сега, когато е сред придворните ù, това му дава ненарушими права да се грижи за безопасността ù, сред които влизаше и това да е напълно информиран за всички нейни планове и движения.

Докато приближаваха края на калдъръмената улица и пристанището, тя се запита дали не бе направила грешка, че го върза за себе си. През последните три дни спореха какво да предприемат по-нататък – преди да се качи на борда на кораба, който бе наела да я върне в Адарлан.

– Този план е абсурден – каза Роуан за стотен път, като спря в сенките на кръчмата край пристанището. Морският въздух бе свеж, но хладен. – Самоубийство е да се върнеш там.

– Първо, ще се върна като Селена, не като Елин...

– Същата Селена, която не е свършила работата на краля и сега ще преследват.

– Кралят и кралицата на Ейлве вече трябва да са получили предупреждението.

Тя го бе пратила още първия ден в града, когато разследваше убийствата на онези нещастни хора. Бе почти невъзможно да изпратят писма до империята, но Вендлин си имаше начини. Що се отнася до Каол... това бе другата причина да е тук, на пристанището, готова да се качи на кораба.

Тази сутрин, когато се събуди, свали аметистовия пръстен от ръката си. Почувства се освободена, като последна сянка, вдигната от сърцето ù. Но между тях бяха останали неизречени думи. Трябваше да е сигурна, че той е в безопасност. И че ще остане така.

– Значи ще вземеш Ключа от стария си учител и ще намериш капитана. А после?

Какво покорство само!

– После отивам на север.

– И от мен се очаква да си седя на задника през следващите боговете знаят колко месеци?

– Трудно може да останеш незабелязан, Роуан – завъртя очи тя. – Татуировките ти привличат внимание, косата, ушите, зъбите...

– Имам и друга форма.

– И, както вече казах, магията не работи там. Ще си пленен в нея. Чувала съм, че плъховете в Рифтхолд са вкусни и охранени, но готов ли си да изкараш четири месеца само на тях?

Той я изгледа кръвнишки, след което започна да изучава кораба, макар да бе сигурна, че снощи се е измъкнал от стаята им, за да свърши тази работа предварително.

– Заедно сме по-силни, отколкото разделени.

– Ако знаех, че ще си такъв трън в задника, нямаше да те оставя да дадеш тази клетва.

– Елин! – Поне не беше започнал да я нарича „Ваше Величество“. – Все едно дали си себе си, или Селена, те ще опитат да те намерят и убият. Вероятно вече са по петите ти. Трябва да стигнем Варес сега и да намерим роднините ти по майчина линия, рода Ашривер. Те сигурно имат план.

– Мога да взема Ключа на Уирда от Рифтхолд само с уменията на Селена.

– Моля те! – настоя той.

Ала тя вирна брадичка.