Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 273

А после се разтвори в мрака.

Каол не спря да тича. Нямаше време да вземе каквото и да е, освен това, което вече носеше, когато влетя в покоите на Дориан. Лапичка го чакаше вече цяла нощ. Той я взе на рамо и мина през стаята на Селена към тайния проход. Слязоха надолу и надолу, а кучето бе необичайно покорно.

Три тътена разтърсиха замъка, от камъните над главата му се посипа прах. Не спря да тича. Знаеше, че всеки удар означава, че Дориан все още е жив. Боеше се от неизбежната тишина.

Надежда. Това носеше със себе си. Надеждата за по-добрия свят, за който Едион, Сорша и Дориан се бяха жертвали.

Направи още една крачка, все още нарамил Лапичка.

Помоли се тихо на боговете за прошка, след което влезе в гробницата и взе Дамарис. Затъкна свещения меч в колана си и напъха няколко шепи злато в джобовете на наметалото си. И макар черепът на вратата да не мръдна, каза на Морт къде ще бъде.

– В случай че се върне. В случай че не знае.

Морт остана смълчан, но Каол имаше чувството, че слуша внимателно. Взе торбата с магическите книги на Дориан и Селена и излезе през тунела, който щеше да го отведе до канала. Няколко минути след това вдигна тежката желязна решетка. Светът навън бе тъмен и смълчан.

Отново взе Лапичка на ръце, след което прехвърли нея и себе си над стената в потока отдолу. Замъкът остана притихнал. Чуваха се писъци, ала зад тях дебнеше тишината. Не искаше да знае дали Дориан е жив, или мъртъв.

Дори не можеше да реши кое е за предпочитане.

Когато стигна до скрития апартамент, Рен крачеше напред-назад.

– Къде е...

Каол осъзна, че има кръв по себе си. Пръснала се от раната на Сорша. Не знаеше как намери думите, но разказа на Рен какво е станало.

– Значи оставаме само двамата? – попита тихо Рен. Каол кимна. Лапичка душеше апартамента. След кратка проверка реши, че не си струва да яде Рен, дори когато той предупреди, че кучето може да привлече нежелано внимание. Щеше да остане. Това не бе под въпрос.

По челюстта на Рен потрепна мускулче.

– Трябва да намерим начин да измъкнем Едион. Колкото се може по-скоро. Ние двамата. Ти познаваш замъка, аз имам връзките, ще намерим начин. – След това прошепна: – Каза, че момичето на Дориан е била лечителка?

Когато Каол кимна, Рен изглеждаше сякаш ще повърне, но попита:

– Сорша ли се казваше?

– Ти си приятелят, на когото е писала – въздъхна Каол.

– Исках все повече и повече информация. – Рен скри лицето си и захлипа. Когато очите му най-после срещнаха Каол, бяха светнали от мъка. Рен бавно подаде ръка. – Двамата ще намерим начин да ги измъкнем. Както Едион, така и принца.

Каол не се поколеба и стисна ръката на бунтовника.

66

– Морат – повтори Манон. Чудеше се дали е чула правилно. – За битка?

Баба ù се обърна от бюрото си и очите ù засияха.

– Служим на херцога, както нареди кралят. Той иска Водачката на Крилото с половината вещици там незабавно. Останалите ще останат под командването на Искра да наблюдават севера.

– А къде...Къде ще си ти?

Баба ù изсъска и се изправи.

– Много въпроси имаш, откакто стана Водачка на Крилото.