Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 11

Видя мъртвешкия ù поглед в тунелите, гнева, изтощението и скръбта. Видя как се пречупи след смъртта на Нехемия и какво направи на Грейв в името на отмъщението. Не се съмняваше, че може да се пречупи отново.

В нея имаше толкова дълбок мрак, процеп, стигащ до сърцевината на душата ù.

Смъртта на Нехемия я бе разбила. Това, което той бе направил, участието му в нея, още повече. Знаеше го. Само се молеше, че ще успее да я събере отново. Понеже пречупен и непредвидим убиец бе едно нещо, но кралица...

– Изглеждаш, сякаш ще повърнеш – каза Дориан и постави ръце на масата. – Кажи ми какво не е наред.

Каол отново се бе загледал в нищото. За един удар на сърцето тежестта на всичко сторено го притисна толкова силно, че той отвори уста. Но звукът на мечове, ударени в щитове за поздрав, отекна в коридора и Едион Ашривер – страховитият генерал на краля на Адарлан в Севера и братовчед на Елин Галантиус – влезе в Голямата зала.

И всички притихнаха, включително и баща му и краля на високата маса. Преди Едион да пресече половината път през помещението, Каол застана в подножието на подиума.

Не че младият генерал бе заплаха. По-скоро начинът, по който Едион вървеше към масата на краля, с блеснала на светлината на факлите руса коса и самодоволна усмивка към останалите... Красив бе слаба дума за Едион. Зашеметяващ бе по-точната. Висок и мускулест, той бе точно такъв воин, като какъвто го описваха слуховете. Излъчваше го с всяка пора на тялото си. Макар дрехите му да бяха избрани за удобство, Каол можеше да види, че кожената му лека броня е отлично изработена и богато украсена. Наметка от бял вълк висеше от широките му рамене, кръгъл щит бе закачен на гърба му заедно с древен на вид меч.

Но лицето. И очите... Богове.

Каол постави ръка на меча си, като си наложи да запази спокойно и безизразно изражение, макар Вълкът на Севера да приближи достатъчно, че да може да го заколи.

Имаше очите на Селена. Очите на един Ашривер. Тюркоазеносини със златиста нишка като косата му. Косата им – дори в нея си приличаха. Можеха да минат за близнаци, ако Едион не бе на двайсет и четири и с тен от годините, прекарани под слънчевите лъчи, отразяващи се в снега на планините в Терасен.

Защо кралят бе пощадил Едион през всичките тези години? Защо го бе направил един от най-свирепите си генерали? Едион бе принц от кралския род Ашривер, отгледан в дома Галантиус. Въпреки това служеше на него.

Усмивката на Едион не изчезна от лицето му, когато спря пред високата маса и се поклони толкова ниско, че Каол за миг се смая.

– Ваше Величество – рече генералът с блеснали очи.

Каол погледна към масата, за да види дали кралят или някой друг забелязва приликите, които можеха да обрекат не само Едион, но също и самия него, Дориан и всички, за които някога го бе било грижа. Баща му само се усмихна доволно.

Кралят обаче се намръщи.

– Очаквах те още преди месец.