Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 10

Престолонаследникът не отвърна на усмивката му. Вместо това прошепна:

– Мислиш за нея.

Каол отхапа от агнешкото, но не усети вкуса му. Дориан бе прекалено наблюдателен, но той не възнамеряваше да говори за Селена. Нито с него, нито с никого. Това, което знаеше за нея, можеше да застраши не само нейния живот.

– Мислех за баща си – излъга Каол. – Когато тръгне за Аниел след няколко седмици, ще замина с него.

Това бе цената да изпрати Селена на безопасно място във Вендлин. Подкрепата на баща му в замяна на неговото завръщане край Сребърното езеро, където щеше отново да приеме титлата си на престолонаследник на Аниел. Бе готов на тази саможертва, бе готов на всяка саможертва, която можеше да опази Селена и тайните ù. Дори сега, когато знаеше коя е и каква е. Дори след като му бе казала за краля и Ключовете на Уирда. Щом това бе цената, която трябваше да плати, така да бъде.

Дориан се загледа към високата маса, където кралят и бащата на Каол вечеряха. Престолонаследникът трябваше да е с тях, но вместо това избра да седне до Каол. Правеше го за първи път от много време насам – първият път, в който разговаряха след решението му да изпрати Селена във Вендлин.

Дориан щеше да го разбере, ако знаеше истината. Но не биваше да научава коя е Селена и какво всъщност замисля кралят. Рискът от катастрофа бе прекалено голям. А и тайните на Дориан бяха достатъчно смъртоносни.

– Чух слуховете, че заминаваш – каза уморено принцът. – Не знаех, че са верни.

Каол кимна, като се мъчеше да каже нещо – каквото и да е – на приятеля си.

Все още не бяха говорили за другото, случило се между тях – за остатъка от истината за случилото се онази нощ в тунелите. Че Дориан е магьосник. Каол не знаеше какво да мисли за това. Ако кралят решеше да го разпита... надяваше се, че ще издържи, ако се стигнеше дотам. Но кралят, знаеше той, имаше далеч по-черни методи за получаване на информация дори от мъченията. Затова не попита, не каза нищо. Нито той, нито Дориан.

Срещна погледа на престолонаследника. В него нямаше нищо добронамерено. И все пак Дориан каза:

– Опитвам се, Каол.

Опитваше се, понеже Каол не му каза нищо за плана да измъкне Селена от Адарлан. Така доверието между двамата бе изгубено, а самият Каол – посрамен, макар Дориан да нямаше как да знае това.

– Знам.

– И въпреки всичко случило се досега, почти сигурен съм, че не сме врагове. – Устата на Дориан се изкриви в опит за усмивка.

„Винаги ще си ми враг.“

Селена бе изкрещяла тези думи на Каол в нощта, в която Нехемия загина. Извика ги с десет години трупана омраза и дълбоко убеждение, десет години, през които бе пазела тайната за себе си. Толкова дълго, че се бе превърнала в друг човек. Понеже Селена всъщност бе Елин Ашривер Галантиус, наследница на трона и истинска кралица на Терасен.

Което я правеше негов смъртен враг. Правеше я враг на Дориан. Каол не знаеше какво може да направи по въпроса, какво означава това за него, за живота, който си бе представял, че ще води. Бъдещето, за което бе мечтал, си бе отишло безвъзвратно.