Читать «Ридание» онлайн - страница 11
Маги Стийвотър
След като си тръгна, Люк каза:
– Харесва му да бъде различен.
Кимнах.
– За разлика от теб – продължи той.
– Не е вярно. Обичам да съм различна. Но някак си всичко, което кара хората извън училище да ме забелязват, вътре в самото училище ме прави абсолютно невидима. – Свих рамене. – Джеймс е единственият ми приятел. – В същия момент си помислих, че бях казала прекалено много. Че ще стана невидима и за Люк.
Но той разсеяно погали флейтата си, преди да вдигне поглед към мен.
– Те губят.
–
Потръпнах, щом чух името си по високоговорителя.
– Спокойно – каза Люк. – Няма да припаднеш, нали? Чакат ни. – Стана и нарами арфата ми, като ми подаде отново кутията с флейтата. Когато стигнахме до вратата, я отвори широко пред мен. – След вас, кралице моя. – Затворих очи за миг, докато вратата се затръшваше зад гърбовете ни, в очакване нервите ми пак да се обадят.
– Нали знаеш как някои хора успяват да се справят с всичко?
Отворих очи. Осъзнах, че ме чака, затова се забързах нагоре по стълбите.
– Какво имаш предвид?
С наближаването до залата по коридора срещахме все повече участници, чакащи реда си, които разговаряха шумно помежду си, но чувах гласа на Люк зад себе си без никакво усилие.
– Казваш на такива хора да напишат песен, а те създават симфония. Казваш им да напишат разказ, а те ти дават по един роман на ден. Казваш им да преместят лъжица, без да я докоснат, правят го на мига. Ако искат нещо, то става. Чудеса.
– Ами всъщност не, не знам – отвърнах аз. – А и не съм виждала такива неща освен в научнофантастичните филми. Ти познаваш ли някого, който може да прави нещо подобно?
Люк снижи гласа си.
– Щях да го помоля да направи няколко чудеса за мен, ако познавах.
Проправихме си път до кулисите. Предишният дует – два тромпета – беше отвратително добър.
Люк продължи:
– Помисли си само – би могла да минеш покрай такъв човек на улицата. А може и ти самата да имаш такива способности, но никога няма да го разбереш, ако не опиташ.
– Говориш за импровизацията, нали? – Потърсих с поглед някого от организаторите. Бях започнала да изпитвам лекота, едно прекалено топло чувство обхващаше цялото ми тяло, което означаваше, че или ще завладея сцената с гръм и трясък, или ще се проваля по същия начин. – Схванах. Нямаше да знам, че мога да импровизирам така, ако ти не ме беше накарал да опитам.
– Диърдри Монахан и Люк Дилом? – Поредната дама с папка в ръце, която произнесе по ужасяващ начин фамилията на Люк. – Добре. Вие сте следващите. Изчакайте, докато тези момчета слязат от сцената. После аз ще ви представя. Може да кажете нещо кратко за мелодията, която ще изпълнявате.
